Мили политици, спрете с махленските, посредствени разговори и битовизми, с които облъчвате населението чрез медиите и представете стратегия за излизане на България от кризата. Не искам да слушам диалози за „седенката“, сведени до първични раздумки, без капка интелектуална висота. Не искам неаргументирани и хаотично нахвърляни идеи, с резултат от ден до пладне. Омръзна ми да слушам спонтанно родени предложения, представени аморфно и непоследователно. Искам да зная точните параметри на плана Ви за изскачане от тресавището, в което ни вкарахте.
Имам няколко въпроса към Вас!
Кога ще има работеща икономика и как ще я постигнете?
Кога и с какви мерки ще подобрите стандартът на живот на българския гражданин?
По какъв начин ще мотивирате гурбетчиите, прокудени от Вас, да се завърнат в страната си и да работят за просперитета й?
Имате ли намерение да подобрите качеството на живот, както и да осигурите достойна пенсия на възрастното поколение, живеещо на прага на оцеляването?
Докога реакцията на държавата ще е след тревожни и опасни за здравето и живота на българина събития, а не преди това с ясно изградени превантивни мерки?
Какви са плановете Ви да се преборите с организираната престъпност, пред която всички Вие сте на колене? Кога ще има политици в затвора, на които да се потърси отговорност за неизброимите далавери и нерегламентирани действия, с които държавата ни е била ощетена?
Кога съдебната система ще започне да функционира не като държава в държавата, а като ефективна власт с ясно предназначение, да служи в интерес на обществото и да защитава справедливостта и правото?
Кога ще вземете мерки и как ще въдворите баланса в третирането на мнозинството и малцинството по отношение на социалните придобивки, което сега е повече от неравно?
Смятате ли, че човешкият живот е по-маловажен пред това да се строят спортни комплекси в села с жители от 2 000 души, където преобладаващото население са пенсионери на преклонна възраст?
Кому са нужни грандомански строежи, при условие, че язовирите, инфраструктурата, горите са обект на държавно безхаберие?
Занемареното отношение и липсата на правилно стопанисване ли отварят нови и нови язви в организма, който боледува от кражби и ненаситност на престъпността от десетилетия? Кога ще има адекватна социална политика в България?
Кога ще намалите партийната субсидия, която с охота грабвате от българския данъкоплатец в размер на 11 лева на гласувал, при условие, че в Германия тя е под 2 лева?
Кога ще спрете всички да се оправдавате с предишни правителства, за да намерите утеха в неспособността си да се справите с възлови проблеми в държавата?
Докога отношението към проблемите на всяко едно от нивата на държавно управление ще бъде фрагментарно, спорадично и на парче?
Докога ще раздувате количеството на работещите в държавната администрация, осъзнавайки, че обществото вече е твърде малко на брой, за да им плаща заплатите, да ги издържа, при наличие, че организмът издъхва?
Докога ще моделирате държавната администрация в армия от щатни политически поддръжници и докога ще ги насърчавате да се разделят на отбори, всеки от които съзнателно противодейства на другия за постигането на балансираност и нормалност в държавата ни?
Смятате ли, че е редно да се монтират фитнес уреди, като оправдание за спечелени европроекти, в десетки села в Кърджалийско, където възрастните жителите се броят на пръстите на едната ръка?
Кога ще има адекватна инфраструктура във вътрешно кварталните улици на големите градове и в столицата?
Докога в детските градини ще се приемат деца при тягости условия, които мотивират родителите да регистрират децата си с фиктивни заболявания, за да намерят място в тях?
Защо малцинствата не говорят български език и защо не ходят на училище и кой носи отговорност за това?
Докога българските майки ще получават „почетно“ отношение за отглеждане на детето си, което осигурявате с вулгарния си подход на управление, равностойно на месечната такса за кабелна телевизия?
Мислите ли, че парламентът е дом за пенсионери, които смятат, че никога не излизат от власт или от мода и присъствието им в политика е пожизнено?
Кога ще дадете солидарна възможност на представители на гражданските организации да участват в избори и в политическия живот на страната?
Кога ще осъзнаете, че системата трябва да бъде променена, защото процесите на разложение са толкова сериозни и задушливи, че организмът започва да мирише на мърша?
Има ли възможност да повярвате, че в държавата има достатъчно млади и оправни хора, които могат да изправят управлението на крака, стига да не им пречите и да не си мислите, че сте вездесъщи?
Имате ли план как да накарате обществото да се отъждестви с Вашите политики и може ли вместо махленски раздумки от малкия екран да излагате платформи, стратегии и срокове за тяхното изпълнение?
И накрая. Как ще върнете доверието на българския избирател в държавните институции, което, според мен, при настоящата ситуация е безвъзвратно изгубено?
Моля Ви, спрете да лъжете като за световно, защото вече сте смешни!
Цвета Кирилова, журналист и председател на „Сдружение Азбукари“
