На всички, които всеки месец отиват до банките, за да си внесат здравната осигуровка, която дължат независимо дали имат доход или не, тази история ще се стори странно позната. На останалите, които се сблъскват с „ужаса” – да дължиш повече от три месечни осигуровки, мога да пожелая успех в това „поприще” – да станеш „Лице с непрекъснати здравноосигурителни права”
Един ден при мен дойде видимо болна жена, която от 8-9 години е земеделски производител (овцевъд) и се осигурява съвестно, макар понякога със закъснение. Закъсненията й са поради обичайната причина за България – липсата на пари.
Останала вдовица преди 9 месеца с дете на 9 години, тя стискаше парите от субсидията, които са останали след тежката зима и изхранването на стадото им, искаше да си ги внесе спешно за 9 месеца назад. Аз се съгласих да ги внеса и да подам необходимите документи, за да получа „Удостоверението за непрекъснати здравноосигурителни права”, което да предам до 22.02. на нея или в болницата, в която щеше да постъпи в този ден. Притеснението й беше голямо, но аз я успокоих, че всичко ще е наред и ще успея навреме.
Внесох парите по сметките на НАП от нейно име, подадох декларациите за 9 месеца назад по електронен път и на 22.02.2012 г. бях в НАП, за да извадя „Удостоверението”, което ще й гарантира „безплатно лечение”. Показвам платежните 
нареждания на служителката – добре, но деветте декларации за месеците в осигуряване все още „не се виждали” в системата. Трябваше да чакам цял следобед или да отида на следващия ден. Настръхнах, отчаях се, ядосах се… накратко изпаднах в състоянието, познато на съвестните данъкоплатци – изумление!!!
В миналото дядо ми разказваше, че „бирникът идвал до плета на двора, за да дири данъците”… „Давам каквото имам и се оттървам!” – Така тогава се събирали данъците… Но то било минало!
Сега трябва:
– да изчислиш данъците си и осигуровките си, с риск да те глобят, ако сгрешиш;
– да попълниш куп декларации („умни” и „безумни”), с които „да кажеш” какво дължиш, за което ако закъснееш пак – глоба;
– ако имаш електронен подпис – да подадеш данните с него и да чакаш, докато „пушещият сървър” ги обработи;
– да платиш в банка въпросното задължение, за което ще си чакаш реда и ще платиш такса на банката, за да си внесеш лептата за Бюджета;
– да занесеш въпросните документи „на крака” (понякога да пропътуваш 60-70 км. до областен град, защото само там има НАП) и да ги дадеш „в ръка”, за да си издадеш някаква бележка, че си „чист”. В противен случай ще трябва да чакаш „определения срок”
А МЕЖДУВРЕМЕННО СИ БОЛЕН И НЯМА ВРЕМЕ ЗА ЧАКАНЕ!
И така аз стоях в стаята на НАП и обяснявах, че документът трябва на вдовица, за да се лекува и оживее, за да бъде „данъкоплатец” още малко време и меджувременно да си гледа момчето – сираче!
Тогава една служителка с онова излъчване, което поетите може би назовават „ангелско”, провери дали съм подал наистина данните от декларациите. Информацията беше със статус „обработва се”. Думите ми явно я трогнаха и ТЯ МИ ИЗДАДЕ УДОСТОВЕРЕНИЕТО.
Развълнуван го взех, благодарих й и някак цялото ми напрежение излезе с думите:
– Да дадем на тази нещастна жена шанс да живее, за да отгледа сирачето си! Животът на българския гражданин струва 16.80 лв. месечно – толкова колкото иска Здравната каса дори от тези, които нямат доходи, за да се лекуват чрез нейните „клинични пътеки” и „клинични служители”
Бог да даде здраве и сили на тази служителка от НАП и на всички, които допускат сърцето им да ги запазва човеци!
Молете се за тази жена! Помнете обаче, че въпреки всичко Човешкото побеждава!
