Разгледахме проблемите на хомосексуализма и отношението на обществото към тази чувствителна тема. Сега предстои да навлезем в още по-дълбоки води и да анализираме други патологични ситуации в сексуалните разстройства на личността, които за мнозина са тема табу поради своя скандален и дори понякога шокиращ характер.
Мазохизъм. Наименованието идва от името Захер Мазох, немски писател, който възхвалявал екзалтирано тази перверзност в книгите си. При полов контакт мазохистът може да получи удовлетворение единствено чрез страдания, удари, мъчения, шибане с камшик и т.н. Или чрез „психически” мъчения като унижения, презрение, обиди, робско отношение и пр.
Съществуват много степени при мазохизма. Желаното страдание може да е физическо или морално. То може да е плод на въображението на мазохиста – в такъв случай той моли партньора си да симулира издевателства. Например Y може да достигне до задоволяване само ако си представя, че жена му е високомерна херцогиня, а той – бичуван лакей.
Друга ситуация – Х стига до оргазъм само когато партньорката му държи камшик в ръка и доминира, заставайки над него. Възможно е да се използват мръсни и обидни думи, които допълнително стимулират мазохиста. Трябва да отбележим, че мазохизмът се среща в еднаква степен и при мъжете, и при жените. Мазохистът лесно си намира партньор садист, който да задоволява нуждите му.
Садизъм. Садистът обожава да причинява страдания на мазохиста. Колкото и иронично да ви звучи това, те сякаш са родени един за друг. Садистът има нужда да причинява или наблюдава страдание, за да получи сексуално удовлетворение. Той може да наложи това страдание вурху друго човешко същество, животно или дори дете. Садизмът е физически и душевен. Той се изразява в удари, осакатявания, изгаряния, убождания и други мъчения, които дори могат да причинят смърт. Съществуват две основни форми на садизъм. Дребен садизъм – сексуалното задоволяване се постига чрез най-обикновено припомняне на сцени на жестокости или чрез симулиране на мъчения. Този случай е извънредно разпространен. Той дори е илюстриран в произведенията на маркиз дьо Сад, откъдето впрочем идва и наименованието му. Флагелацията (наслада от удари с камшик) също влиза в категорията на дребния садизъм, както и убожданията с игли (практикуващите този вид садизъм имат игли или малки шила, с които бодат жените, възползвайки се от блъсканици или стълпявания на много хора).
За щастие, истинският садизъм не е толкова често срещан, защото е свързан с извършването на много жестоки постъпки. Има случаи, в които дори се стига до убийство, което е сериозно престъпление. Истинските садисти винаги страдат от някаква налудничавост. Знаем някои прочути имена като тези на Джак Изкормвача (известен като първия сериен убиец в света, подвизавал се в Лондон през втората половина на 19 век) и Жил дьо Ре (останал в историята на Франция като изключително жесток сериен убиец, съден за магьосничество, содомия и убийството на 140 деца).
Фетишизъм. Индивидът се възбужда единствено при вида на някоя част от тялото или на дреха. Среща се най-често при мъжете. Обект на сексуален интерес обикновено са коса, бедра, ръце, бюст, глезени и др. Или пък интимно бельо, чорапи, ръкавици, обувки (в чест на феновете на сериала няма как да не споменем героя на Милото от „Седем часа разлика” и неговия фетиш към обувките) и т.н. 
Това явление се среща предимно сред много срамежливите и неспокойни хора. Дължи се на някаво генитално усещане през детството: създава се условен рефлекс, който се свързва с желания предмет. Фетишистът е склонен да си прави колекция от сексуалния си фетиш или от картинки, които го изобразяват.
Бестиалност. Терминът означава извършване на полов акт с животни. Ако темата за хомосексуалността ви се струва табу, то тук границите на приемливото са до такава степен задминати, че вече не се виждат. Тези хора едва ли биха се радвали на каквато и да е толерантност от страна на обществото. Бестиалността се среща както при мъжете, така и при жените. Най-често е породена от психически смущения. Болният изпада в животинско състояние случайно, без да се стреми съзнателно към него. Среща се също при хора с много ниско интелектуално ниво – при тях се явява като „заместител” на нормалния полов акт. Съществува сред туземците в Африка, при селяни, които живеят изолирано и т.н. Понякога това състояние е свързано с различни налудничави идеи или в съчетание с други отклонения като например садизъм или мазохизъм.
Сексуалните разстройства, които разгледахме, са само малка част от многобройните абнормни състояния. Нормалната и хармонична сексуалност е рядко срещана в чистия си вид. Защо? Защото зависи от цялостното равновесие на личността, а срамът, който изпитваме, само благоприятства развитието на подобни състояния, които са се превърнали в тема табу. Най-обикновеният хомосексуализъм (което при това се смята за съвсем леко отклонение) е посрещано с упреци и обидни фрази като „педал”, „обратна резба” и прочие. На кого би могъл да се довери един по-различен откъм своята сексуалност човек, без да е сигурен, че ще бъде отхвърлен с презрение?
Не може да има истинска сексуалност, докато съществува вътрешен страх. Задачата на психологията е да премахне причините за неуважение и да създаде уважение. Сексуалността, учат психолозите, означава да даваш, преди да вземаш. Не е срамно да се потърси помощ от специалист или много близък доверен човек, дори при нужда от най-простичък съвет относно аспектите на сексуалността. Това е единственият начин да се разруши бариерата на табуто и човек да бъде изслушан, за да се отърси от страховете и несигурността си.
