Днес една колежка ме посрещна с думите: „Казаха ми, че утре бил някакъв празник…?“ Аз първоначално, недоумяващо се усмихнах и нищо не казах, но тя явно искаше да разбере какъв е празника утре и казах, че утре е Разпети Петък, възмутена от незнанието й. Колежката ми отвърна: „Аааа така ли? Ами аз от къде да знам то и какво значение има 
нали си работя всеки ден.“ Трябва да подчертая, че магазинът е нейн, не е просто работник.
Кога изгубихме душите си в името на безстойностните хартийки, които си подаваме всеки ден от ръка на ръка в един кръговрат? Защо не се опитваме да се съхраним, да запазим душите си, да не ги продаваме? Защо не се радвате на слънцето и усмивката на любим човек, а се радвате на една пачка, която ще дадете в магазина? Кога забравихме до такава степен, кои сме и защо сме на тази планета?
Подчертавам, че не съм видяла да влиза човек в този магазин до сега, освен мен, която го забеляза и реши да си купи кафе от там с цел подкрепа (не че не мога да си купя от бездушната машина на ъгъла). Не вярвам и в следващите дни на празници някой да започне да пазари на поразия от там! Защо тази жена не се прибере при семейството си да боядиса яйца и да замеси козунаци? Защо всички забравиха за истинските ценности на този свят?
В днешни дни е по-важно на 3 да имаш таблет, на 4 да знаеш минимум 4 езика, на 5 да имаш най скъпия телефон и да обикаляш с майка си, която е на 40 а изглежда на 20 по МОЛ-овете. А за успех се приема на 20 да имаш Мерцедес и завещана фирма, но да не можеш да свържеш и една дума в изречение.
Тези дни всеки трябва да поспре с ангажиментите си за минута и да помисли, кое е наистина важно за него, за да се самосъхрани в това иначе убиващо ежедневие.
Весели празници!
П.П. И не забравяйте да се радвате на това, което имате! Пазете го и го уважавайте, защото някои и толкова нямат, но са по-щастливи от нас!
