Какво е славата? Какво е светостта? Какво значи истински живот? Всичко това днес ни се обясни от Нашата Църква.
Двадесет и шестият ден на месец февруари 2016 година за мен е денят, в който над целия български народ просия славата на един новопрославен светия на Христовата Църква – Свети Серафим Софийски Чудотворец!
Макар телевизията ни да изобилстваше с много важните репортажи за „изложение на домашни птици“, дори кукуригането на петлите в тях ни показваше доколко сме „извратени“ като човеци и какво е животът ни.
Показваме как бият човек на пътя някакви изроди с палки, кръв, стенания, но скриваме мазните псувни, защото „щели да чуят децата“! Ама те децата видяха и усетиха насилието, та псувнята ли ще им навреди? Що за морал имаме, що за ценности са останали в нашия народ?!
Но родната наша Църква показа тихо и подобаващо какво е най-важното за душите на този изстрадал народ – сиянието на истинската святост. Заедно в Христа и Руската и Българската Патриаршии канонизираха и прославиха Светител Серафим на 26.02. (денят на преставянето му в Господа). Събра се народът за да изпее за последно „Вечная памят!“ вечерта на 25.02. 2016 г. в храма Свети Николай Чудотворец.
С литийно шествие иконата на светията беше съпроводена до патриаршеския храм Св. Александър Невски, където беше извършено прославлението. И със запяването на величанието:
„Величаем те, светителю, отче наш Серафиме, и почитаме твоята свята памет, защото ти се молиш за нас на Христа, нашия Бог!“ – в нашето време изгря един нов светия, застъпник за нас грешните люде.
Великите дела често се случват незабелязано, но този път всичко беше различно. Имаше гвардейци, камбанен звън, имаше духова музика, имаше фойерверки дори, но имаше и хора… Множество искрено вярващи в силата и застъпничеството на новия светител. Защото той се прослави чрез хората, получили духовна полза и чудеса, но не по суеверие, а по Божия милост и вяра. Именно в тези тежки времена, чрез Църквата ни над нашия и руския народ днес се изля Божествената благодат на новопросиялия светец.
„Възрадвайте се и се възвеселете в тоя час, защото голяма е наградата ви на небесата!“
„Винаги разпалван от божествена ревност, показал си се като стълб на Православието, възсиял в град София, и с благочестието си мнозина си привел към Христос, добри пастирю: светителю отче Серафиме, моли Христа Бога да се спасят нашите души!” (Тропар, гл. 4).
„Издигнал се на висотата на смиреномъдрието, показал си се учител на благочестието, поборниче за Православието и застъпниче за нуждаещите се, похвалà за монасите и изрядни пàстирю; затова с любов ти зовем: радвай се, Серафиме, Софийски Чудотворче!“ (Кондак, гл. 4).
(Посвещава се на моята баба, която се престави в Господа на 22.02.2016 г.)
