Преди време в Япония самоубийствата са били запазена марка на самураите и камикадзетата. В наши дни обаче не е така – те са се превърнали в национален проблем. Причините са много – безработица, депресия, социален натиск… Според статистиката, броят на хората, посегнали на живота си, се увеличава главоломно в края на всяка фискална година. Но каквито и да са мотивите и методите, японците имат любимо място за самоубийства – гората Аокигахара.
Aокигахара, наричана още Джукаи (Море от дървета), е второто по популярност място за самоубийства в Света след Голдън Гейт Бридж, Сан Франсиско. През 2002г. там са намерени 78 тела, което прехвърля рекорда от 1998г. – 73. През 2003г. броят скача до 100, а през 2004 – до 108. През 2010г. опитите са били 247, като 54 от тях – успешни. Високият брой самоубийства е накарал властите да поставят табела, призоваваща склонните да посегнат на живота си да потърсят помощ. Поради липса на средства, претърсване за тела се прави само веднъж годишно.
При влизане в гората се минава по пътека, която скоро се разделя на две. Преминаването по единия разклон е забранено, тъй като човек лесно може да се изгуби. Точно по този разклон минават повечето хора, отишли да сложат край на живота си, като по-неуверените закачат ленти по дърветата, за да могат да намерят обратния път в случай, че се откажат от намеренията си. Много от тях носят палатки и лагеруват известно време, докато вземат твърдо решение. Очевидци разказват, че ако следваш лентите, със сигурност ще намериш нещо или някого. През последните години гората е станала привлекателна за бездомници, които събират изоставените предмети или дори ограбват телата. Местните обаче стоят далеч от това място – още от малки те знаят за страховитите неща, които се случват там.
Въпреки красотата си, Аокигахара винаги е имала слава на злокобно място. Тя се споменава в японската митология като свърталище на призраци и демони. Освен това, в далечното минало е съществувала практиката възрастните японци да бъдат изоставяни в горите, поради лошото финансово състояние на повечето семейства и невъзможността на младите да изхранват родителите си. Тогава Аокигахара е била изборът на местните, тъй като е било почти невъзможно за старите хора да намерят обратния път. Като предпочитано място за самоубийства гората се прославя чак през 80-те години на XX век. „Заслугата” за това се приписва на романа „Кула от вълни” от Сеичо Мацумото, който завършва със самоубийството на двама влюбени в тази гора.
