12 C
Бургас
неделя, май 9, 2021

Духът на Рим в Бургас

В горещия летен ден, когато всички блуждаеха по улиците на Бургас, пред Общината се разигра едно странно събитие: Римски легионери, изплували отпреди 20 века демонстрираха своите способности и върнаха бургазлии във времето, когато нашите земи са били част от най-великата империя – Римската.

   За някои странно, за други малко тъпо, за трети някак отживелица, тази възстановка оживи центъра и неусетно всички се потопихме в древните времена, когато се е създавал древния Деултум. Тогава заслужили ветерани войници от Осми августов легион на Рим са получили правото да си основат колония на ключовото място край днешен Дебелт. Там където е минавал един от най-важните пътища на Империята от Босфора за Дунав се основал „градът на двете устиета” – DEULTUM. Още тогава „по държавна поръчка и финансиране” се построяват улиците, банята, храмове, обществени сгради; с действаща канализация и водоизточници. Храбрите воини са били обаче тези, които са носили духа на „Pax Romana” – римския мир; мира, който става основа на имперската цивилизация дала на света законите, градоустройството, администрацията, разделението на властите и всичко, което ние днес наричаме цивилизация.

   „Нищо ново под слънцето няма след Древен Рим” казваше един мой преподавател по История на културата, разказвайки ни за римската цивилизация. Гледайки днес тази свищовска група римски легионери, всички се пренесохме в онези времена.

Монетата, която сам си изковах, лъкът, който си купуваше детето до мен, дървените мечове за тренировки, всичко ни завладя и макар главите ни да са толкова объркани от натрапваната по „западните” филми и продукции представа за Рим, разговорите с археоложката на Деултум – Красимира Костова и легатът на Първа тракийска кохорта от Първи италийски легион Стефан Проданов създадоха в мен една нова, по-вярна представа за Рим.

   Защото Рим не е градът на смъртта на гладиаторите, а на възпитаването на истински воини; не е прашлясалият, вмирисан път, а улицата с плочи и акведукти; не са битките за безкрайни земи, а битките за създаване на закон и „устрояване” на варварите; не са капризите на богатите сенатори, а меценатите на изкуство и „спонсорите” на много обществени обекти – бани, амфитеатри, сиропиталища, казарми и т.н.

   Скандалното и пошлото не се съотнасят към римското, защото Рим е ред и закон преди всичко; правила и мерки с цел равнопоставеност пред закона и пробуждане на гражданската съвест. Още преди 2000 години е имало йерархия, закон, справедливост, просвещение, градоустройство, монетосечене, съд, пазар с правила и всичко, което днес все още не можем да постигнем като ниво на развитие.

   Ние търсим и искаме да си представяме „созополски вампири”, а за Рим и тогавашното общество тук, това са просто „приковани мъртъвци, за да не безпокоят света на живите”. За Рим действителността е законът, обективността, толерантността, смелостта, честта, мъжеството, а не сензацията, капризите, своеволията, подлостта, коварството. Ние сме във водовъртежа на информационното общество, но водата в него е мръсна като римска канализация и сме целите „омазани”. Трябва ни една хубава „римска баня”:

–         със съблекалня – в която да оставим вехтите си и оцапани дрипи, да изтърсим и изтрием вмирисаните си крака и глави;

–         с малко хладка вода да накиснем своите мръсотии;

–         с хипокауст (топлилня) да си препечем мозъците и изгорим злобните си малки, тесногръди, безметежни мисли;

–         с топъл басейн, в който да влезем чисто голи, едни срещу други и да проумеем, че всички сме едно общество, равнопоставени, различни, но пък толкова подобни. Да започнем разговорите за нашето общо бъдеще като общество, а не като индивиди.

    Рим е нямал рицари, а легионери; имал е императори, но е имал и Сенат; ограничавал е хаоса и е въвеждал в него ред; Рим има повече улици и площади, бани и базилики, отколкото дворци и лични паметници. Защото Рим е империя, Рим е общност, Рим е закони, Рим е цивилизацията – основа на нашето съвремие.

… Легионерите от Нове (Свищов) свалиха щитовете, копията, броните и униформите, развързаха сандалите, станаха едни от нас и даже легатът им вечеря с нас, но…? В техните очи си остана един непреходен пламък – духът на Рим, духът на мирозданието.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии