24 май е. Велик празник за нас. И за нашия език. И ден, в който трябва да почетем братята Кирил и Методий.
„Поради что се срамиш?“ Ето това искам да запитам уважаемата младежка аудитория? Какво толкова срамно, ненормално, трудно, непосилно има в това, деца мои, да напишете думата „черешка“ така и защо мислите, че е по-удачно да я напишете така – „4ere6ka”? Забелязали ли сте, че в българския език си има букви, пасващи във всички думи? Да, във всички – дори и в „hhahahahhahhahaah”, “ROFL”, “vai, vai“ и тем подобни препъникамъчета. Какви balgari сте вие, че се осмелявате да пишете на родния си език с латинската буквена система? Мислите, че е cool? Или че е 100 пъти по-лесно да намериш буквите на клавиатурата както са в оригинал? Ами я ми кажете – защо според вас латинските знаци са направени да отговарят на българските си еквиваленти? Сигурно за да ви е по-лесно на вас, малчуганите? Замисляли сте се колко трудно щеше да ви бъде, ако трябваше да печатате българските букви чрез стандартните знаци, които се използват на пишещите машини?
Не, нали? А защо тогава в училище не пишете на „шльокавица“? Че нали е по-лесно? Защо вместо „Вазовата „Епопея на забравените“ е апотеоз на масовия народен героизъм“ не пробвате да напишете “Vazovata “Epopeq na zabravenite” e apoteoz na masoviq naroden geroizam”? Защото ще ви скъсат на матурата ли? И какво от това? Нали за вас е по-лесно?
От мен за вас въпросите. От вас за вас отговорите.
Честит празник на българската писменост!
А на вас, латинци – 4estit praznik na balgarskata 6liokavica!
Проблемът е в това, че поради незнайна за мен причина повечето млади (и не само те) си мислят, че пишейки на шльокавица смекчават нещата, които казват. За тях е много по-лесно да напишат „Kakvo iska6 we? :D“, отколкото „Какво искаш, бе?“. Като написах това се сещам и за друг проблем на интернет писането – емотиконите като начин да изразиш емоциите си!