Получихме „почти отворено писмо“ от Станислав Марашки, което се явява отговор към колегата му Здравко Колев. Бургаските писатели за пореден път доказват, че са най-добри в разменянето на злобни епитети и са неспособни да заровят томахавката в името на по-висши идеали.
В навечерието на 24 май това е горчивата действителност в морския град. И докато едни защитават честта си (или каквото и да е целял Марашки) с подобни писма, то други имат очи да си просят признание, отличия и не на последно място – пари.
Публикуваме писмото без редакторска намеса, насладете се на родния гений… Коментарите оставяме на вас.
„ПОЧТИ ОТКРИТО ПИСМО…
Скъпи приятели на българската литература!
След двудневно отсъствие от Бургас, наситено със срещи с членове на Конфедерацията на българските писатели и отчитане на конкурса за хумор и сатира в Кубрат, открих в пощата си злобно писмо от лицето Здравко Колев, наситено с нецензурни определения,които не мога да споделя с вас в прав текст от уважение към българското слово.В него Колев прави принос към положителната визия за собствената си личност,тъй като показва по недвусмислен и ярък начин, че се намира на много по-висок еволюционен стадий от предполагаемия, тъй като си служи с членоразделна реч, за да прояви такова елементарно свойсто на нискоорганизираната жива материя, каквото е свойството дразнимост.Позволявам си да публикувам моя отговор до него в интернет, защото много от посланията в отговора ми са насочени към всички хора на словото.
Така …Лицето Здравко Колев, или,другояче казано, нискоразвитата биосистема, която се опитва безпомощно да се самолегитимира като председател на несъществуващия вече филиал на ССПБ в Бургас, показва мускули в лична кореспонденция със Станислав Марашки!
А сега чуй нещо, доскорошни угоднически сателите на мощния председател на ССПб в Бургас Станислав Марашки! Преди всичко трябва да си изясним кой е Марашки , сиреч – с кого по-точно се опитваш отчаяно да водиш неравностен диалог:
1.Говориш с човека, който даде близо 10 000 лева лични пари в кеш за мероприятия на ССПБ.
2.Говориш с човека, който от 15 години е тайният реаниматор на Съюза на свободните писатели в национален план/Достатъчно е да ме няма и той ще започне да се разпада от само себе си/.
3.Говориш с човека,който издигна имиджа на съюза с иновативни и разтърсващи мероприятия в трудно време, когато трябваше да се съизмери идейно и организационно срещу седем сюза в Бургас и срещу още три в страната.
4.Говориш с човека без агентурно и партийно минало.
5.Говориш с човека,който е носител на почетния знак на Бургас, при това без да се мърси с членство в управляващата партия
6.Говориш с човека, който е единствения писател в Бургас, който е носител на почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ за цялостен принос към българската култура.
7.Говориш с човека, който е дал път на стотици автори като редактор и литературен преводач.
8.Говориш с човека, който , изпълнен с добронамереност към теб, ти съдейства пряко като секретар на ССПБ, за да бъде качена мижавата ти биографийка в сайта на ССПБ
9.Говориш с човека, който е привлякъл над 120 члена на ССПБ в цялата страна
10. Наричаш „предател” към ССПБ човека, чийто списък с добрини за съюза,ако се разстеле, може да тръгне от Бургаски Минерални бани и да стигне до хотел „Мираж“.
11.Говориш с човека, който жертва живота си заради литературни недоносчета като теб.
12.Говориш с човека, който единствен има силите и морала да се опълчи срещу антинародния характер на така наречения “Съюз на свободните писатели”.
13.Говориш с човека, който изнесе на плещите си конкурса „Голямат книга на малкия град“ и откри десетки уникални литературни таланти, скрити в малките градове и села на България.
14.Говориш с човека, който не е взел нито лев общинска и държавна субсидия за културната си дейност.
15.Говорши с човека, който има 31 национални литератунни награди в абсолютно всички литературни жанрове!
16.Говориш с човека, който качи единственото ти мижаво разказче в сайта на ССПБ.
17. Говорши с човека, който те върна в ССПб, след като близо десет години ти се укриваше неизвестно къде!
18.Говориш с човека, който даде кръвта, потта и парите си , за да създаде пет нови проекто-филиала на ССПБ, чиито кандидатури бяха отхвърлени от предателя Мицов
19.Говориш с човека, който се е създал абсолютно сам , без да ползва патерицата на вуйчо владика, партийна или шпионска централа.
20.Говориш с човека, който никога не падна на нивото на примитивната землящина, а като секретар на ССПБ се грижеше еднакво за абсолютно всички филиали на ССПБ.
21.Говориш с човека, който,само като се докосне до словото, и то оживява!
А сега да видим кой е Здравко Колев:
1.Лицето З.К. е онова биообразувание, което 10 години не се мяркаше на мероприятията на ССПБ в Бургас, тъй като до обяд се сърдеше на себе си,а след обед – на целия свят.
2.Лицето З.К. е човечето със злобен поглед, което дори не може да бъда член на ССПБ ,тъй като не отговаря на условията на Устава на ССПБ за издадена книга
3.Лицето З.К. , дори и да стане законен член на ССПБ, не може да бъде избрано за председател на ССПБ в Бургас,тъй като плахите писателски сенки, които се навъртат около него , в по-голямата си част също не са издали книги и следователно не са членове на ССПБ по смисъла на неговия устав.
4.Лицето З.К. не може да върже две думи на кръст, а камо ли да ръководи културна организация в трудната неоколонилна обстановка на страната.
5. Лицето З.К. е сламката, за която се хваща удавника ССПб с надеждата, че ще се спаси.
6.Лицето З.К. ще бъде употребено по същия начин, по който беше употребен и Марашки.
7.Лицето З.К. не осъзнава,че след председателството на Марашки летвата на председателската работа е вдигната толкова високо, че каквото и да направи,то ще прилича на движения на гъсеница върху черничево листо.
8.Лицето З.К. изобщо не е в час, щом си въобразява ,че може да бъде председател на писателска организация в преялия от културни събития Бургас.
9.Лицето З.К.е просто една от мъртвите души в сайта на ССПБ,чрез който една-две мижитурки в Управителния съвет скриват от своите членове факта,че вече близо половината от членовете на ССПБ са членове на Конфедерацията на българските писатели.
10. Лицето З.К. е толкова заслепено от творческо себелюбие, че не осъзнава,че върви срещу своята страна, придавайки сила на националния предател Влахов-Мицов.
11.Лицето З.К. е рехав бионосител на убийствено елементарно мозъчно образувание, което не може да разграничи съюзната запалянковщина от истинското служене на българската литература.
12.Лицето З.К. му се свиди един телофонен разговор с колега, а си въобразява, че щяло да ръководи без никакви субсидии един съюз, при това несъществуващ
13. Лицето З.К. няма да избегне литературното възмедие, защото на карта е заложена съдбата не на какво да е , а на страната.
14.Лицето З.К. има едно-единствено литературно-художествено достижение: това е присъствието му в това писмо на Марашки.
15.Лицето З.К. дори не е опонент на председателя на Конфедерацията на българските писатели,защото това е твърде висока чест, която могат да имат само малцина богоизбрани.
16.Лицето З.К. май наистина не осъзнава какво означава някой да тръгне срещу Станислав Марашки!
Така…Повече няма да изнасям безплатни лекции на лицето З.К., защото то не заслужава това.Не заслужава и половината от вниманието, което му отделих.“
