В малката музейна експозиция на Бачковския манастир са запазени старинни икони от манастирската църква от XV – XIX век; шевици върху богослужебни одежди, посребрени обковки на евангелия, църковна утвар, поменици – триптихи и пентаптихи от XVII- XIX век, монети, народни накити и други.
Интерес представлява медената плоча от 1807 г. за отпечатване на щампи с общ изглед на манастира. Истинско бижу е сребърно-позлатената, с емайлиран фон, дарохранителница от 1637 г. – макет на църквата „Сан Марко“ във Венеция.
В музея се пазят и напрестолни евангелия: от 1552 г.- с много добра техника на щамповане върху благороден метал и изразно предадени, художествено издържани евангелски сцени на кориците; от 1686 г. – със сребърни емайлирани рамки, художествено третирани; от 1671 г. – със сцената „Тома неверни“ и други.
От художествена гледна точка, интерес будят и напрестолните кръстове. Техните майстори са оставили отпечатъка и умението да ваят малки фигури, без да са пропуснали и най-малките подробности при умело третираните тела и красива изписани надписи.
Изкусно изработените мощехранителници от XVII-XIX век от сребро, с кована растителна орнаментика и цветен емайл, показват развитието на изкуството да се кове и веза върху благороден метал. Надпис върху една от тях сочи годината на нейното създаване – 1803 г., град Свищов. През миналия век идващите на поклонение християни са поръчвали подобни мощехранителници, които откупували и подарявали на манастира за здраве.
Сред останалите експонати срещаме и голям сребърен поднос с емайл и надпис „Направен от майстор Петър от Чипровци. Подарен на манастира от г. Теодосий от Пещера, 1674.“
Срещаме и напрестолни кръстове с издълбани сцени в кипарисово дърво, съдове за вода при богослужения, кандила, чаши за причастия и други.
В музея се пазят и т.нар. Йерусалимски пояс с надпис: „Св. Отец Йоасаф Йеромонах донесе този пояс от Йерусалим, 1742г.“ Сред експонатите се пази и игуменският жезъл от черно варено дърво с надпис „Арх. Бенедикт 1878 г., Бачково“.
Малката нумизматична колекция в манастира е от подарявани от чуждестранни посетители монети. Запазени са няколко руски монети, подарени през 1878г. Страринна българска монета има запазена само една – от времето на цар Иван Александър.
