ВХОД ГОСПОДЕН В ЙЕРУСАЛИМ
ЦВЕТНИЦА (ВРЪБНИЦА, НЕДЕЛЯ ВАИА)
„Съпогребали се с Тебе в кръщението, Христе Боже наш,
сподобихме се чрез Твоето възкресение с вечен живот
и като пеем, викаме: Осанна във висините!
Благословен е, Който иде в името Господне!”
(Тропар – Тържествена празнична песен за празника Цветница)
Има едно неизказано очарование на Цветница – откъде ли християнските народи са възприели този обичай и защо са кръщавани толкова хора с имена на цветя? Когато започнах да посещавам християнското богослужение в храмовете, започнах да разбирам много за смисъла на тези пролетни празници.
Ето историята на празника според Светия евангелист Йоан, свидетел на тези събития:
„Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му; и къщата се напълни с благоухание от мирото.
Тогава един от учениците Му, Иуда Симонов Искариот, който щеше да Го предаде, рече: защо да се не продаде това миро за триста динария, и парите да се раздадат на сиромаси? Това каза той, не че се грижеше за сиромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, каквото там пускаха.)
А Иисус рече: остави я; тя е запазила това за деня на погребението Ми. Защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога. Голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса.
На другия ден тълпи народ, дошли на празника, като чуха, че Иисус иде в Иерусалим, взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: осана! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев.
А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано: „не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар иде, възседнал осле“. Учениците Му изпървом не разбраха това; но, когато се прослави Иисус, тогава си спомниха, че това беше писано за Него, и това Му бяха направили.
Множеството, което беше с Него, когато Той извика Лазаря из гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше. Затова Го и посрещна народът, защото бе чул, че Той стори това чудо.”
По време на това тържествено посрещане първи децата усетили идещия Месия и Го приветствали, други пък застилали пътя с дрехите си (оттам остава и един обичай, жив и до днес – в храмовете на този празник да се застила земята пред нозете на свещеника с дрехи за здраве и спомен от това събитие), всички държали в ръцете си палмови клонки (които нашата църква замества с върбови – защото те най-рано се разлистват през пролетта за този празник). А цветята – според християнството са най-ранният символ на победата над смъртта и надеждата за възкресение.
Именно цветята ни показват всяка пролет, че красотата им е вечна, както е вечен животът на човешката душа! (затова цветя се носят и поднасят винаги при тържествени поводи)
„Благословен е, Който иде в името Господне!” – всеки, който дойде като гост за християнина е все едно идещия Господ, поради което гостоприемството е толкова традиционна ценност за всички нас!
Честит празник на всички именици!
