(посвещава се на всички, които се грижат за своите ближни)
ОТ МАТЕЙ ЗАЧАЛО 106
„Рече Христос: А кога дойде Син Човеческий в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едното от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лявата страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едното от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.“
Отминаха празниците в моето родно село, отминаха в града, отминаха в страната ни… Шумно, пиянски, гуляйджийски и купонджийски (който, която дума си избере). Обиколих и аз по традиция с нашата коледарска дружинка къщите в моето село, които желаеха да ни приемат. Автентичните песни и младежкият ентусиазъм на най-младото попълнение в групичката ни ни кара всяка година да поддържаме този обичай жив.
Хубаво е да влезеш в една топла къща, огряна с топлината на домашното огнище и огласяна от детска глъчка. Най-хубаво е да влезеш да пееш за раждането на Богомладенеца там, където има младенци. И някак тъжно е да влезеш в дома на самотно живеещ човек. Мислех си това в началото на моето коледуване, но не и тази година…
Точно на Бъдни вечер в селото ми имаше 2 погребения и на практика две къщи се „опразваха“, изгасваха в тях домашните огнища. По истински благочестива и добра традиция се организираме за да изпратим нашите покойници. Да! Тук ще ви стане тъпо и тъжно може би, но аз ще продължа…
Ще продължа, защото на тазгодишната Бъдни вечер аз влизах в домовете на самотните стари хора с радост и желание да ги посетя. Защото виждах в очите им радостта, сълзи и искрено очакване на празника. Та какво очакват те? Някой да им отвори вратата, да почука, да похлопа (както и пеем и наричаме в наричанката) и да им възвести празника, да им припомни младини, да им вдъхне надежда за бъдното.
Защо някои хора си отиват по празниците, особено старите, престарелите хора??? Ами защото много Нови години, много Великденски празници, много Рождества (Коледи) са изживели сами… В моето детство, моята прабаба издъхна в къщата ни, в която живеха 10 човека в 3 семейства. Почина обгрижваха и заобиколена с близките си. Всяка човешка раздяла е тъжна, си мислех до тази Бъдна вечер, но вече не мисля така. „Та те отидоха при онези, които ги очакват, при онези с които ще празнуват по-добре!“ – ми каза един човек. Да, казах си, те отиват там, където ги очакват…
Смъртта не се съвместява с празниците, си мислят повечето от нас. Тя идва, за да ни развали празника, да ни натъжи, да ни стане гадно… а бе да накърни нашето оргомно ЕГО. Но не, тя си идва, когато Бог е решил и сякаш за да ни вразуми! Защото ние, братя мои българи, си имаме нужда от вразумление – рязко, потресаващо и грубо. Както е груб всеки селянин, сблъскал се с всичко и хубаво и лошо.
Затворихме се в малките си „семейства“, вкопчихме се в индивидуалното си „успяване“, лутаме се в безсмислени „-фобии“ и „-филии“. Дори традициите си „възраждаме“ толкова нелепо, че изглеждат смешни, може би защото „тяхното основание“ (бит и обстановка) отдавна е отмряло?
Един месец след Бъдната вечер по телевизията (нашият център на „заблудата и забавлението“) показаха един бездомник, спящ в кола при полярен студ. Съседите му бяха приютили кучето му, „за да не студувало“! А ЧОВЕКЪТ????
Журналистката го закара в дом за „бездомници“ и ни замазаха очите, че с него всичко занапред ще бъде наред. И всички си отдъхнахме…!? Неееее
Това не е народът, който живя и направи Възраждането; това не е народът, който строи България; това не е народът, който роди Ботев и Левски!
Не това не е поредната „хейтърска статия“, не! Просто искам да отправя един простичък призив:
„Посетете ги! Посещавайте ги! Грижете се колкото можете за тях!“
А сега прочетете горния евангелски текст, който се чете в Неделята Месопусна, в която Църквата ни напомня за Страшния съд Божий, за Апокалипсиса.