Има дни от календара, които няма как да отбележим с шеги и закачки. Днес е един от тези дни. Колкото и да ни се иска да подхвърлим някой коментар за обединението на Танганайка (щото тя съществувала) и Занзибар в Танзания, ще се въздържим. Няма да говорим и за рождения ден на алпинизма, който се отбелязва символично днес, заради изкачването на връх Ванту от Франческо Петрарка. Няма да пуснем нито една закачка, свързана с тези събития. Защото 26 Април е натоварен с малко по-сериозни поводи. При това цели две – едното отпреди повече от 20 години, другото – от тази седмица.
Днес се навършват 26 години от аварията в Чернобил. Иронията на тази трагедия е, че тя възниква по време на учение, което трябва да подготви служителите за бърза реакция, внимавайте, при авария. Нелепото е, че именно демонстрацията на процедурата по спиране на реактора води до неговата експлозия. Още по-страшното в случая е, че голяма част от европейските държави дълго време крият от гражданите си наличието на опасни радиоактивни облаци, с което увеличават вредните ефекти и резултати от тях върху населението си. България е една от тези страни. По последни статистически данни, около 1.5% от населението на Земята е засегнато от инцидента.
В същото време, днес у нас се разделяме с Хачо Бояджиев – човекът-телевизия. За него няма какво ново да разкажем. Освен да се поклоним пред отдадеността му към телевизията, към зрителите, към БНТ. На него можем да сме благодарни за създаването на телевизионния театър и мюзикъл у нас, на повечето комедийни шоупрограми и празнични блокове. Той бе винаги прям, директен, не спираше да върви в крак с времето, да работи и да… ръси ценни бисери. Бояджиев си отиде без шум, без дълго боледуване, както някои медии ни разказват, че е предпочитал да си отиде. Да се сбогуваме с него. Благодарим ти, че ни даде телевизия!
Да, има дни като този, в които нямаме много поводи за шеги и закачки. Днес е… един такъв ден. И все пак, усмихнете се на щастието да сме здрави, живи, защото можеше и да нямаме този късмет.
