За идеалистите, словото и обществото в Българско…

***

            „В началото бе словото” – разкрива Библията… Словото, пораждащо същността на света, сътворяващо от Хаоса подреден Космос. Словото на Демиурга, съзиждащо Началата. Словото, фундаментален аспект, върху чиято платформа ще стъпва човешкото същество, за да гради, руши и пресътворява!…

***

            Общество „като една човешка длан”. Общество – нееднородно и разнолико. Общество – „устремено” и „търсещо”. Общество – невероятно познато и трудно разгадаемо. Общество – десакрализирано и профанизирано. Общество с ширещи се злокоби на острата криза на ценностни ориентири. Общество с низвергнати в Ада на забвението идеали и морални принципи. Общество на суетата и ниските страсти. Общество на „пазарската врява” и така преходния успех на съвремието. Общество на далечните слънчеви хоризонти. Общество на разклатените социални полюси. Общество на тъмата, сенките, забвението. Общество на владенията на дериватите на Смъртта. Общество на „danse macabre” и призраците на притъпеното съзнание. Общество, лишено от диалог с размислите си – напуснали го, продали го за тридесет сребърника. Общество на грубото слово, на грозната лексика, на занемареното отношение към изяществото. Общество, незнаещо що е Истина. Общество, заринато в пепелищата на Измамата. Общество – дезориентирано, къпещо се в ласките на Хаоса. Общество, забравило високите идеали, затрило устоите на Християнската триада, изгаврило се със Словото, съградило от мощите му тоталния колапс на безсмислието. Общество, поканило Жълтата гостенка на беседа за Справедливостта. Общество, живеещо в грешките, родени от безхаберие, статика на съзнанието и стагнацията на същностите…

            Така функционира днес българското общество! То трудно осмисля високопарните лексеми и словосъчетания за модерно съвремие, бъдещи принципни развития, стремежи и очаквания за пълноправие и единство. Някакси далечни са тези и още аспекти, които включват сложен мисловен процес – сякаш изначално отнет. Липсата на качествено слово, което да подари разкош в цъфтежа на човешкото съзнание, е толкова болезнена, че смъртта я задушава с косите си. Оттам и верижната реакция: манталитетът битува на основания, зададени от далечни робски времена. Профанизираното слово бе ключът, който разтвори вратите на деградацията и девалвацията на основните морални хоризонти – уж, към които сме вечно устремени. Така без истински думи, без истински сказки, без истински разсъждения българското общество се пързаля по нищетата на плоското съзнание. Далеч от авторитетите: Ботев, Левски, Вазов, Славейков… нацията ни е „заключеник в мрачен затвор” на „жалби далечни и спомени лишни”…

                        Питам се виреят ли идеалисти в обществото ни, или те биха получили просто поредния лесен куршум, чиято гибелна сила застигна и Алеко?! Отговорите са мътни и несъстоятелни! Отхвърлям ги, не ще ги и търся… Словото – то е необходимо на нашата страдаща, раздираща се нация. Словото – чрез него еволюционно новата шестслойна кора на главния мозък би активирала закърнелите отдавна химични процеси в невроните си. Словото – силата, строшаваща на клеветата зъба за закърнялото обществено съзнание… Функциониращото днес слово е плява, разход на енергия, еклектична смесица от несъстоятелности, притъпяване на мислите, повърхност на лъжата, параван на суетата, стремеж към изкусно и грозно еманципиране, условие за градеж на панелни кули от грозни прози на делника!… Време е ние, младите, милеещите и обичащите Родината, а не държавата си, да кажем „Стига”, „Достатъчно бе словесното робство”! Време е истината за Истината да стане реалност, време е човекът да прозре за безволието си, за да се отврати от него, за да го анатемоса! Време е съзнанието да разплете лабиринта от паяжини, плетени години от леността и усета за безвремие! Време е ние, творците на словото, да подарим на обществото истинските речи, по чиито модели то да съзижда Новия свят на свободата и справедливостта, към които нали все се стреми! Време е да престанем с оправданията, за да дойдат на власт действията! Време е меркантилното и еснафското да бъдат срутени чрез силата на словесните боздугани! Време е на страха да отговорим със сатира! Време е на спотайването да се изсмеем с разобличение! Време е на глупостта да изпратим воините на иронията и сарказма! Време е да бичуваме недостатъците с гротеската, за да открехнем портите на неподозирания ни потенциал! Време е да бъдем личности, идентифициращи се не с чалга изявлението на креативни ценности, а с високото постигане на изключителни естетически върхове на реабилитираното самосъзнание! Време е да бъдем отъждествени със Словото – висша настройка за лъчите на несекващата промяна! Време е развитието ни да бъде преобразено от кон с капаци в жребец с ясни, сини, широко разтворени, търсещи очи! Време е – да ! Време е за нас – готовите да се раздават за обществото си чрез единственото, което имат като ресурс – Словото ! Време е за силен старт на България, а той започва с една от християнските устои – Вярата на обществото в хората на словото! Огледайте се – те се раждат и оформят около вас! Полейте ги с бистра водица, оставете ги на припек – нищо повече не искат те! Най-подир стойте и чакайте благодарността им! А те я имат в излишък, защото обичат да я даряват, защото се надяват, че вие сте вярващи!…