Наместо пролог…
Летял си змеят Горянин и крещял:
– Социализъм, Комунизъм, Демокрация!…
А отдолу една баба го гледала, цъкала с език и си мърморела:
– Горкият, пак е преял с политици!
***
Свят на лъжи, подлост, завист и неограничения. Свят на корупция, разврат и користни цели. Свят, в който свестните „считат за луди”, а „глупецът вредом всеки почита”!… Свят на несподелени мечти, политическа тирания, подмолни и задкулисни игри… Свят, в който дългът към народа струва 6000 лв…. Свят, в който будната гражданска съвест е затворник на простотията, облякла с дрехите си всеки, дръзнал да я свали от трона на величието й… Свят, в който човешките идеали имат стойността на вмирисана никулденска риба… Свят, в който да живееш, значи да подлагаш личността си на унижение ежеминутно!
Не, читателю, това не е сценарий на някой криминален екшън, а вечният филм, в който живееш, и в който си главен актьор! Питам те, като гражданин на тази „държава”, откриваш ли някъде „свободна сцена”, на която да дефилира с цялата си прелест Демокрацията?!? Сиреч, има ли тя проявление в днешната власт?! Трудно ти е да отговориш!? Нека тогава заедно потърсим верните отговори!
От дефиницията за демокрация, може да изведем най-същностното и това е, че „цялата държавна власт произтича от народа”! На теория – вярно! На практика – позволи ме да се съмнявам!… Днес повечето европейски държави (пък и не само) се надпреварват да реализират добро демократично управление. Едни успяват повече, други леко изостават, но все пак не се предават. Защо мислиш, драги ми, тези страни реализират стремежите си по-малко или повече? Ами именно защото при тях съществува един изключително значим фактор, наречен Гражданско общество! Защо се чудиш на това словосъчетание?!? А, вярно – забравих, че нас ни наричат „българи”, че живеем на Балканите, а тук такива структури не намериха благодатна почва и изгоряха като растение, останало на жаркото слънце без вода!… Да, читателю! Гражданското общество е нещо силно определящо за развитието на демокрацията, а с което и на цялата страна.
Когато една държава има силно гражданско общество, което диктува мненията, настроенията, желанията и идеите на цялата общност, тогава можем да говорим за демократичност, тогава ще заговорим и за силата на демокрацията. Само се замисли: една будна гражданска съвест ще допусне ли да я управляват маса идиоти, чието минало е по-тъмно и от траурна лентичка; ще се остави ли да бъде мамена и лъгана на дребно; ще позволи ли да бъде ограбена интелектуално, потъпквана и поругавана!?
– Никога! Защото тя не ще позволи да й тежи грехът на погрешния избор на управляващи, не ще повярва на илюзорно представяните й ценности, никога няма да спре да вярва на самата себе си.
И ето ти първо качество демокрация!
Свестни депутати равно на просперираща държава, защото идейно и активно гражданско общество е равно на ДЕМОКРАЦИЯ „КЛАС І”! И така утопията наречена „добър живот” започва да избледнява, а на нейно място се осветява пиадесталът на новото, нормално съществуване.
Гражданското общество е общественото пространство между държавата, пазара и обикновеното домакинство, в което хората могат да обсъждат и да се заемат с деятелност, да организират себе си в здрави и непоклатими системи, които до диктуват общественото мнение. Проявата на демократичност се корени именно в подобни организации, в които хората се учат да управляват сами себе си, а по-късно вече придобили опитност, те успешно могат да я прилагат на държавно ниво. Демокрацията дава възможност на истинските граждани (под „истински” разбирай част от гражданското общество) да имат достъп до властта, а законът… Ами законът е за всички без значение „раса, пол, възраст и занятие”! И ето как във всеки един гражданин заживява частица от будната сила на демокрацията, и на следващите избори тя просто дава съвет на избора, който никога не греши! А дори и управляващите да се издънят следва организирането и провеждането на референдум за смяната им – дело на силното гражданско общество, което е в защита на демократичността.
Всички тези изговорени приказки до момента, обаче не важат за страната, в която живея аз, в която живее семейството ми, в която живееш и ти, драги ми!
Виждал ли си какво пише на нашите гранично-контролно – пропускателни пунктове (ГКПП): „Welcome in Bulgaria”. И наред с нашето, гордо се извисява и европейското знаме. Границите в действителност наистина приличат на европейски и няма как, нали се бием в гърдите и се наричаме ЕВРОПЕЙЦИ! С високо самочувствие и манталитет на първобитни, с „маркови” дрехи (от „Илиенци”) и телесен полъх на болен скункс, с дипломи за висше образование, а с умствен капацитет на млади шимпанзета и още темподобни колоритни квалификации и определения, характеризиращи голяма част от обществения ни „културен живот”… Върви им говори на „тези” за демокрация и гражданско общество! В България такова можеш да градиш само с шепа интелигентни личности предимно от сферата на образованието или институциите, които работят с хора от народа. (В последно време и те предават каузата, обаче!)
Спомни си, читателю, учителската стачка преди няколко години – такова мащабно събитие не се бе случвало от времето на митингите. И какво получиха просветните дейци, едно голямо НИЩО, гарнирано със свещени обещания… Стимулирани да действат бяха и лекарите, а днес протестират полицаи и … забележи – ученици! Сигурно ще ми кажеш, че ние нямаме проблем с липсата на активно гражданско общество и тотално ще сбъркаш! Дефицитът му е в такива широки мащаби, че тук съществуват само неразвитите зародиши на демокрацията. Но нещата опират и до манталитета ни, начина на мислене, разсъждение, а оттук всичко се проектира върху действията ни. Демокрацията в България не знае как да съществува, но и няма сили и желание да го прави. Тя е затворница на глупавите ни предразсъдъци, комплекси за малоценност и безпочвени страхове, които убиват всяка една нейна искра за проявление, защото познай какво ни липсва?!?…
Точно така! Именно ключът наречен „гражданско общество” ще премахне оковите на демократичната застиналост, но в България, разбиранията за такова са шокиращо преобърнати…
Не може протестите ни да се вършат „на парче” и да искаме да се промени нещо. Защото силното гражданско общество не означава да се съберем пред сградата на парламента и да хвърляме яйца и развалени домати. Силното гражданско общество не означава да си стоим пред телевизора и да псуваме управляващите ни, а като ни предложат две кебапчета, да сме готови да предадем най-ценното, което притежаваме – правото си на избор. Гражданското общество не означава и да си траем и да чакаме Онзи отгоре да ни „оправи”!
Гражданската съвест и проява на демократичност трябва да са особено активни по време на избори, в противен случай пак „кавали” ще ни казват как да живеем…
За демокрация в България не мога да мисля, а за силна демокрация- виж, мозъкът ми не е достатъчно еволюирал, за да възприеме, представи и осмисли подобно твърдение. Ние не сме изградили гражданско функциониращо общество, та как по дяволите ще се мъчим да творим демокрация?!?… Силата ни е насочена някъде другаде и това далеч не е свързано с общественото благо, а с постоянните мисли как да задоволим първичните си потребности…
…ПАЗИ БОЖЕ, СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!…
И пак ще ни наричат „страна от третия свят”, и пак ще ни оприличават на тоалетна чиния, и пак ще ни съжаляват, заради това, че възможностите ни са потулени от липсата на стимул и желание за тяхната реализация…А ние, какво правим ние?!?… Чакаме и се надяваме, защото думи като „гражданско общество” и „демокрация” са ни толкова далечни, че приличат на извадки от книга, ама ние и книги не четем!…
Ще си живеем в лъжа, ще търпим, ще се надяваме, а демокрацията… нека концентрира силата си в други държави, защото нашата е като гръцка диня- сочно изглеждаща отвън и куха отвътре!… А „Сезонът на дините”, обгърнат от вечната повтаряемост, диктува тенденциите в родната татковина… ех, как мечтая за тропика, как мечтая за демокрация…
***
Наместо епилог…
На брега на една балканска река се срещнали отровна змия и овчарско куче.
– Ти можеш да плуваш – помолила се змията – пренеси ме на отсрещния бряг!
– Да те пренеса – отвърнало кучето – но ти си отровна змия, ще ме ухапеш!
– Защо да те хапя – казала змията – нали ти като потънеш и аз ще се удавя ?
Размислило кучето малко, видяло му се логично, пък се съгласило.
Качила се змията на гърба му и точно когато стигнали средата на реката, тя го ухапала.
– Защо го направи – попитало кучето, докато потъвало в мътните и буйни води– нали сега и ти ще се удавиш?!
– Защото сме на Балканите – отговорила змията!
