Да, и това доживяхме. В Китай дори са ни изпреварили откъм брутализми, но това за нас не би трябвало да е учудващо, тъй като те, като народ в пъти по-многочислен от нашия, винаги са си били новатори. Само че даже те този път малко са прекалили.
От 5 години вече в Китай всяка събота вечер се излъчва риалити шоуто „Интервю преди екзекуцията“. Заглавието подсказва съвсем правилно, че от осъдения на смърт се създава сюжетът на шоуто, тъй като интервюто е взето буквално преди той да бъде екзекутиран.
Доколко хуманно е това предаване? Пуританите биха отсекли, че изобщо не е. И може би трябва да се съгласим с тях. Фактът, че всяка съботна вечер повече от 40 милиона китайци сядат пред телевизора, за да гледат сеирджийското „шоу“, никак не говори добре за китайската морална система. Често казват за нас, че сме консервативни, недодялани и крадливи, изкарват ни в очите на Запада като дребни джебчии и нерядко да кажеш в чужбина, че си българин, е равносилно на това да кажеш в България, че си циганин. Едно обаче ние никога не бихме приели – подобни безчинства с чуждата съдба. И в такива моменти трябва да бъдем донякъде горди с факта, че пазим тази своя консервативност като едно наум. Безсмислено е дори да си помислим, че някой ще дръзне да реализира подобен формат предаване, в което човек би седнал да разпитва осъден на смърт как се чувства или какво очаква от смъртта си.
В Китай обаче не мислят така. Водещата на „Интервю преди екзекуцията“ Юй Дин вече е станала всенароден любимец и често я оприличават като красавицата, която живее сред убийците и престъпниците. Ето го и другия факт – в Китай осъдените на смърт не са само убийци и изнасилвачи. Там може да бъде екзекутиран дори фалшификатор на кредитни карти, дребен измамник, некоректен платец, контрабандист и т.н. Все престъпления, които не заслужават подобен тип наказание.
Нали в крайна сметка целта на наказанието е да помогне на човек да види и поправи грешките си, а не да сложи край на живота му?
Неслучайно Китай е първата в света по екзекуции – коя с причина, коя без. Там дори на обвинения не винаги се полага правото да се възползва от адвокат – само за справка: у нас това е първото, което всеки обвинен ще поиска или ще му бъде служебно назначено. Явно се оказва, че не те са толкова напред, а просто в някои отношения ние водим по човечност. Изобщо – за българите често казват, че сме изостанали. Факт – ние сме един прекрасен народ със страхотна страна. Друг факт – нямаме държава. Но това последното не ни е подтикнало към извратени наклонности като гледането на чуждата смърт по телевизията. Затова понякога е по-добре да се радваме, че сме такива, каквито сме.
