„Рециклатор” даде старт на фестивала „София диша 2012”, като основни дейности на събитието бяха разпродабжата и подаряването на всякакви неща – от домашни потребности до храна за душата и ума. Някои артисти бяха изложили творбите си, докато други тепърва ги произвеждаха.
Поканата гласи „…станете част от метаморфозата на бита в изкуство…”
„Отдавна си мисля че трябва да има такива гаражни разпродажби в София, защото това е нещо, което липсва. Има място за изява на младите творци. Хората харесват различни погледи, различни светове”, коментира пред Сложно.ком един от артистите, Борис Праматаров, възпитаник на Националната художествена академия.
Широка гама гаражни търговци лъсна на парка „Заимов”, като някой продаваха, други подаряваха предмети, които не им се иска да изхвърлят, но или нямат място къде да съхраняват или просто искат да споделят с някой, който би ги възприел по същия начин. Дрехите бяха „изтипосани” по телове тип соц простор, вързан между две дървета и отначало се създаваше впечатлението, че някой простира артистично, но когато се приближи наблюдателят и види ценичките, набързо схваща иначе така добре прикрития намек. Някои артикули бяха по типичната за отворените пазари (битаци) система на пазаренето.
Бирата, хотдозите и репортерите преобладаваха, като в началото на събитието имаше повече журналисти и фотографи, отколкото зрители. Центърът на вниманието или т.нар. main stage беше и полето на изява на младите артисти, които намацаха стари трабант и москвич, придавайки им вид на ролс-ройс и ню бийтъл. Покривът на москвича се очаква да се превърне в маса, като впоследствие ще се постави стъкло върху него.
„Рециклирането не се изразява само това да изхвърлиш определената опаковка в определеното кошче, но и някои предмети, които не са необходими, да се дарят или рециклират. Всеки трябва да се замисли дали наистина има полза от нещо или може да го даде на друг, на когото то да е от полза. Амбицията ни е това да се превърне в динамичен културен начин на живот в София. Бихме се радвали ако хората променят начина си на мислене и започнат да пазят мястото, на което живеят, вместо само да мрънкат и да се оплакват колко е мръсно. Единственият начин това да се промени е чрез дълго време прокарване на идеи чрез такъв вид събития и лекции, тъй като те възпитават както участниците, така и зрителите. Има двупосочност. Като цяло сме в подкрепа на кандидатурата на София за културна столица през 2019г”, сподели пред екипа на Сложно.ком организаторът Стоян Николов.
Много артисти, а и не само, чрез личния си пример решиха да покажат на света, че и в България се случват чудеса. Посланието беше много ясно – Време е за промяна, нека тя започне от нас.
Атмосферата бе много приятна като усмихнатите хора, приятните разговори и новите запознанства преобладаваха. Ако за артистите това е начин да изразят себе си, за наблюдателите това е начин да се амбицират и да се събудят от летаргията, да се откъснат от злободневното ежедневие и да се усмихнат на живота. Цветовете не липсваха, което е единствено логично, тъй като светът не бива да е чернобял. Вече не. Трябва да има плуразация, както в изкуството, така и в човешките взаимоотношения.
Запитахме случаен наблюдател какво мисли за инциативата и той отвърна: „Страхотно е, мисля че трябва да се правят повече такива неща. Това го има навсякъде по света, който е излизал знае, само не и тук. Много съм доволен като цяло и всички са много приятни”.
Крайно време е да изхвърлим това пословично българско тесногръдие и да отворим възприятията си за новото, за една модерна България. Идеята е да рециклираме не само отпадъците, но и манталитета си, както и всичко друго, чието време отдавна е отминало.
Метафората, заложена именно в москвича и трабанта, на които се предаде нов бляскав облик, е много силна. Загатва както за бившия комунистически режим, така и за новия уж демократичен, но по-скоро пребоядисан.
Галерия със снимки ТУК
