Първите три дни от Великата седмица
„Ето, Женихът идва в полунощ и е блажен онзи слуга, когото Той намери да будува; а недостоен пък е онзи, когото Той намери да дреме. Така че внимавай, душо моя, не се отдавай на сън, за да не бъдеш предадена на смърт и ще бъдеш заключена извън Царството (небесно). Но стани и извикай: свят, свят, свят си, Боже наш, по молитвите на Богородица помилвай ни!”
(Празничен тропар за последованието)
Днес бе Велики Вторник, вторият ден от седмицата на Христовите страдания, наричана още Страстна или Велика седмица. Св. Йоан Златоуст (IV в.) казва за това наименование: „Наричаме тази седмица велика, не защото има повече часове или дни, а защото велики и неописуеми са ползите, които получаваме през тези дни. През нея завършва дългогодишната ни война с Бога, отменена е смъртта, изчезва клетвата, разрушена е тираничната власт на дявола, Бог с хората се сприятели“.
През първите три дена от Страстната седмица във всички православни храмове се служи т. нар. Последование на Жениха. Това е едно от най-покайните богослужения на Страстната седмица.
По строеж Последование на Жениха е утринна, но изнесена в предната вечер. Постановено е да се изпълнява в първите три дена на Страстната седмица и съответно се служи в късните вечери на Цветница, Велики понеделник и Велики вторник (в енорийските храмове обикновено от 19 ч.).
Последованието се нарича така, защото първото песнопение, което се изпълнява на него, започва с думите „Се Жених грядет” („Ето, Женихът идва”). Има се предвид сюжетът на притчата за десетте девици (Мат. 25 гл.), който е една от водещите теми на тридневните богослужения. В тълкуванията на Църквата женихът от притчата е Иисус Христос.
„В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните – само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) – милостта. На гръцки език „милост“ се произнася „елеос“. Оттук е дошла и думата „полиелей“, което означава „многомилостив“. На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици имали девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха. Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с презрение. „Праведниците са наречени неразумни – казваше свети Нил Синайски – защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело – запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното“. А пренебрегнали са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне! Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати? Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън. Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно – за немилостивите!”
Народът ни използва тези дни от седмицата, за да се почисти домът (заедно с душата), за да бъде посрещнат Великден. През Велики понеделник, вторник и сряда може да се работи, а през останалите дни не се работи.
