За да имаме напредък, трябва да си поставим национална кауза, върху която да са съсредоточени всичките усилия на българското общество. Неотклонно! Национална идея не може да бъде формулирана от партиите, защото те по презумпция разделят народа на фракции и противоположни цели. Именно роенето на националния интерес в тези тежки времена, на безброй деформирани отломки, е причина да видим закопано нереализираното благосъстояние на народа, който инак десетилетия фанатизирано гласува за собствения си палач!
Докато българите не осъзнаем, че е необходимо да фиксираме усилията си върху точно определени приоритети, регламентирани единствено и само с референдум и не работим неотлъчно за изпълнението им, няма да постигнем и частица подобрение в положението. В момента сме изправени пред ситуацията не да избираме път за развитието ни от много и успешни възможности. Сега сме вцепенени от неоспоримата истина, която подлага на изпитание собственото ни съществуване, а именно ще я има ли изобщо България. И, докато българинът не осъзнае, че трябва да намери формула за сближаване с българина, в името на оцеляването на една държава, издържала цяло хилядолетие на тежките превратности на времето, чрез упоритостта и постоянството на дедите ни, няма да намерим утеха за път в бъдещето.
Докато българинът не проумее, че трябва да изкорени лукавостта и хитростта да вреди на ближния си и не вземе пример от други народи, които без условие, без предразсъдък, без точки подточки и без користни намерения, помагат и подкрепят ближния си с чисти отношения, няма да имаме напредък. Докато българинът не възвърне духовната си пълнота да подаде ръка на българина и двете ръце да щракнат в здрава верига, ще се затрием и няма да оставим в наследство на децата си България. Докато бъдем васални на чужди капризи и партийни интереси, без да отчитаме правото на свобода, сами да взимаме решенията за бъдещето на държавата си, ще разберем, че сме се провалили неизлечимо пред тези, които са напоили тази земя с кръв. Ако не Ви е срам, стойте и наблюдавайте с апатия, безразличие и беззаинтересованост. Левски е завещал – „Дела трябват, а не думи“. Преводач ли ни трябва, че да разберем, че не бива да го оставяме за втори път сам?
Цвета Кирилова, журналист и председател на „Сдружение Азбукари“
