Хвашам се на бас, че няма човек, който поне веднъж да не е изпадал в някаква емоционална дупка покрай празниците. И то точно предстоящите. Незнайно защо тези дни от годината навеждат на всякакви тъмни помисли и най-вече размисли за смисъла на живота, душевни терзания в стил „да бъда или да не бъда”. Въпреки любящите приятели и семейство, които ни обграждат, все се намира някой, който да помрачи идилията. Дори да става въпрос за някаква дреболия, ние се хващаме за нея, като удавник за сламка, само за да имаме причина да проплачем колко е несправедлива към нас съдбата.
Обожаваме и да си поставяме диагнози. И веднага се почва – „в депресия съм”, „не ме занимавайте”, „не ме търсете”, тайно надявайки се някой да ни обърне внимание. Тресем се в очакване на края на света и прочие… А цялото ни същество вътрешно крещи: „Ехо! Тук съм! Аз съм интересен и различен с всичките си чудатости и странности!”.
Да, бе, да… това не се отнасяло за вас. Не ви ли мина през акъла поне веднъж, че краят на света идва, защото още не сте решили къде и с кого ще се напиете по празниците?
Говорим си с един психиатър и той се опитва да ме убеди, че не съществувала коледната депресия или каквото там си въобразявам, че обхваща хората в тези дни. Това бил свят празник и макар православните да почитаме повече Възкресение, Рождество също заема голяма част от вниманието ни. Всеки е с близките си, весел, щастлив, дава и получава подаръци, тъй като никога не сме били чак пък толкова вярващи, че да вникнем в смисъла на празника. Очакваме изненади от Дядо Коледа, дори да сме спрели да вярваме в съществуването му.
Та според специалиста, тревожните състояния по празниците били прояви на тежко болни хора, страдащи от шизофрения и какви ли не други разстройства. Хора, които трябвало до живот да се тъпчат с медикаменти, понеже имали нарушен био-химичен състав… Останалите били доволни и щастливи, напълно здрави. И ако се стигнело до самоубийство, не било от психично разстройство. Просто даденият човек си е направил равносметка и е преценил, че животът му няма смисъл. Та в този ред на мисли, ако решите да теглите чертата и да видите какви сте ги сътворили през изминалата година, нищо чудно светът за вас да свърши на 21 декември, в случай, че не сте доволни от резултата.
Но да се върнем на празника и щастието, което направо ни задушава у дома. Събираме се със семейството, ходим на гости на баба, дядо, леля, чичо, чинка, стринка и последният да затвори вратата. Отново всичко е прекрасно. А какво се случва с хората, които са самички на този свят? Тези, на които всеки е обърнал гръб и си нямат никого. Тези, които намират спасение в поредното престъпление, тъй като то ще ги вкара отново в затвора – на топло, където ще бъдат нахранени и няма да мислят как да платят сметките. Някой въобще сеща ли се да ги попита изпадат ли в депресия по празниците?
