“Цял живот с
а ме привличали далечни страни и култури. Имах желание да помагам на хората в нужда, винаги съм изпитвал състрадание към тях. Отне ми дълги години на мечтаене, копнеж и вътрешни борби, докато най-накрая се реша да се присъединя към Колежа по международно сътрудничество и развитие в Англия. След подготовката заминах за Замбия като „Инструктор по развитие“. По време на шест месечния ми проект се срещнах с африканската реалност. Наред с културното многообразие, очарователната природа и ежедневната борба за оцеляване, успях да изживея един коренно различен начин на живот.
С ентусиазъм започнах моята работа в Самфия, един от най-изостаналите райони в Замбия. Проектът ми се наричаше „Помощ за децата“ (Child Aid) и се състоеше от работа заедно с местните жители с цел благосъстоянието на децата. Това е една наистина огромн
а работна област, включваща безбройни типове дейности. Заедно с моите двама съотборници от CICD, започнахме със засаждането на 30 000 дръвчета във всички краища на областта (местни и нови видове). Разбира се, във всички проекти и дейности, участие взимат и местните жители. Повечето хора в този район се изхранват от риболов в близкото езеро и производство на дървени въглища. В резултат на това производство, горите и храстите биват масово изкоренявани, без да се засаждат нови на тяхно място. Именно това е причината за недостиг на дървета и храсти в тази област. По време на тази зелена акция по засаждане на дърветата, направихме презентация за ролята на дърветата в нашата екосистема, структурата на почвата и заплахите, които се крият в недостига на дървета. По-късно се включихме в конструкцията и ремонта на училища, както и построяването на спор
тни и детски площадки до тях. И така, по това време 9 нови училища бяха построени, 15 стари училища – ремонтирани и 7 площадки – изградени. Освен земеделието и градинарството, образованието е базата за оцеляване и развитие. Насърчавахме местните жители да си създават градини и ферми, както и ги вдъхновявахме да обучават децата си. В рамките на кампанията „Здраве за всички“, пътувахме из района, изнасяхме лекции на местните хора за естеството на болестите, как да се предпазят от тях, защо е важно да се спазва хигиена, дадохме им и много практически съвети.
С на
шата работа, ние успяхме да допринесем за развитието на тази земя и благосъстоянието на хората, обитаващи я. Силно се надявам, че те ще успеят да постигнат по-добър жизнен стандарт. Съвсем случайно попаднахме на местен дом за сираци, точно преди да си тръгнем от проекта. Помогнахме им да ремонтират сградата, купихме им дрехи, храна и матраци и посветихме колкото се може повече време да бъдем заедно с тях. Удивително е как въпреки обстоятелствата, тези деца винаги бяха с усмивка на лицата и бяха щастливи, въпреки начина на живот, който водят. Бихме могли да научим много от тях – неща като хъс за оцеляване, смелост, упоритост и жизнерадостност. Заедно с хората в Африка, ние обменихме опит, гледни точки и познания. Месеците, които прекарах в Замбия, промениха живота ми радикално! Искам да се върна и да продължавам да давам всичко от себе си, за да помагам на нуждаещите се. Вярвам, че можем да променим света.”
Това е вдъхновяващата история на Томаш от Унгария. Имах щастието да се
запозная лично с него и неговата приятелка – Карла от Португали
я в CICD. Щастлива съм, че имам възможността да последвам техния пример и да допринеса за изграждането на един по-смислен и равноправен свят. Свят, в който не географската ширина, на която си се родил, определя дали имаш храна, питейна вода, достъп до образование и възможност за здравеопазване, а свят, в който тези, които имат в изобилие споделят с тези, които нямат възможности.
