1 C
Бургас
петък, април 9, 2021

Храмов празник на манастира в Люляково или Истинският празник 9 септември

   На 9 септември в Люляковския монастир „Св. праведни богоотци Йоаким и Анна”  бе отслужена Света Божествена Литургия. Службата бе оглавена от Негово Високопреподобие архимандрит Партений – игумен на манастира, а Светата Литургия бе отслужена от Негово Високо благоговейнство ставрофорен иконом Ромил – предстоятел на айтоския храм „Св. Великомъченик Димитрий”.

   В хубавото слънчево, ясно и топло септемврийско утро, верните християни и поклоници се стекоха в светата обител (последната и най-източна в Стара планина такава), находяща се на древно омолено място, където още по времето на Първата българска държава е кипял духовен и книжовен живот. Неописуемо е усещането за всеки мирянин, който има искрица вяра поне в сърцето си, да бъде поклонник в света обител. Стотици са „светилниците навръх планина” из България, поддържали кандилото на вярата във всички епохи, в които за съжаление на нашия народ няма постоянни обитатели – монаси. Тези земни ангели, чието призвание е молитвата „от всички и заради всичко” у нас понастоящем са малко, поради което множество свети манастири са като „кухи черупки”, празни и пусти, отваряни само за празник или още по-страшното – музеи на нещо отминало и мъртво. Пустият манастир не е Света обител, защото няма обитатели, пустият манастир не е светилник, защото в него не гори всеки ден кандилото на вярата и не се възвестява катадневно „Благословеното царство на Отца и Сина и Светаго Духа…”, защото ги няма иноците – „инаквите хора, отделени от мира сего, за да се молят вечно за Божията милост”.

   Но в Люляково има все още хора, които със своята вяра и добри дела, поддържат манастира, водени от един истински духовен пастир – Архимандрит Партений. Макар да няма други събратя, Негово Високопреподобие успява да организира хората и манастирът се поддържа в добър вид.

   И в денят на Светите праведни Боготци Йоаким и Анна, в тази света обител се отслужи Светата Божествена Литургия, в която всички благодарихме Богу за всичко и почетохме паметта на всички „ктитори, приложници, дарители, благоукрасители и потрудили се в древност и сега”да я бъде тази света обител. „Вечная памят” в края на службата бе изпята за всички, които са дали нещо от себе си за манастира. Верните християни, поклонници тук не бяха случайни, поради което службата бе особено молитвена и „лишена от суетата на светските празници”, която така ощетява и опошлява подобни събития другаде.

   В своята проповед архимандрит Партений говори особено за християнското семейство, чийто първообраз е това на праведните богоотци Йоаким и Анна, като домашното огнище, където се запалва и гори кандилото на вярата; за днешното време, когато множество християни живеят без венчание, лишени от благодатта на тайнството Брак, лутащи се блатото на греховното „съвместно съжителство”. Клепалото, звънът на камбаните, песнопенията на литията огласиха люляковската местност „Куванлъка” – пчелинът, в който от древността неуморният труд на монасите (подобно пчелите) и просветната дейност (Граматиково или Керметлик, както сега го зоват турците) са дали името на местността (освен това че е чудно място за пчеларстване).  И пътят, който е в окаяно състояние, не беше лош за тези, които дойдоха в този септемврийски ден, някои пеша. Защото Пътят към Истината е Животът на истинският християнин.

   По молитвите на светите праведни Боготци Йоаким и Анна, Господи иисусе Христе, помилуй и спаси нас. Амин!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии