Ако сте сред благословените, които живеят самостоятелно или пък напротив – не може да понасяте повече да поделяте личното си пространство с друг и минута повече, тази статия не е за вас. 
Тя е за онези, които са споделяли (или може би още споделят) покрив с най-добрия си приятел още от студентските години, а защо не и след това.
Моментът, в който трябва да станем самостоятелни и да се откъснем от семейното огнище, е дълго чакан, защото ни е писнало някой да ни надува главата, но в крайна сметка от чисто егоистични съображения не можем да останем напълно сами. Дали, за да си имаме постоянна компания, или за да намалим разходите по квартирата, си взимаме съквартирант.
Идва момент, в който трябва да благодарим на тези хора за това, че са ни помагали да си стъпим на краката или поне са пили с нас в търсене на начин как да го направим. Та, ако сте имали такъв човек в живота си, то това са моменти, които със сигурност сте преживели заедно.
1. Съквартирантът ви е трябвало да търпи променливите ви настроения и екзистенциални кризи, в които тресейки се от паника сте се вълнували от неща като:
– кои сте всъщност и какво е предназначението ви на този свят
– нереалистичните ви очаквания за вашия професионален и любовен живот
– факта, че не знаете какво искате да правите през остатъка от живота си
– чудене дали отговорът на предния въпрос е „купони и пиене до смърт“……
(и още купища подобни спохождащи ви мисли)
2. Хората ви задават милион и един въпроса за вашата връзка и ви питат „как върви“, ако случайно решите да заживеете с някой от противоположния пол. (Под „хората“ разбирайте „родителите“).
3. Постоянно обмисляне как да се преместите в нов квартал и търсене на по-широка квартира, за която на практика да плащате същите пари, въпреки че до изтичане на договора ви за наем остават повече от 8 месеца.
4. Щом чуете определен плейлист, знаете, че съквартирантът ви е в депресия, дори да се опитва да скрие от вас.
5. Издали сте забрана за евтин алкохол, защото сте решили това да е единственото нещо в живота ви, с което няма да правите компромиси. Мизерното ви минало е зад гърба ви.
6. Забавно ви е да обсъждате живота на другите. Има нещо смущаващо интересно в това кой за кого се е оженил, коя двойка изглежда нелогична, кой къде работи и как по дяволите е назначен на тази длъжност…
7. Възмущавате се от последната сметка за тока, която е неоправдано висока.
8. Без укорителни погледи, когато се засечете посред нощ в кухнята в търсене на нещо за похапване.
9. Небходимостта от време на време да вземаш назаем дрехите един на друг, понеже прането става изпитание, когато вече нямаш пералня и сушилня.
10. Малките радости, които споделяте, като да си купите нов тиган с незалепващо покритие или пък колко прецакани се чувствате от факта, че сте изтървали дневната промоция на тоалетна хартия в супермаркета…
11. Възползвате се от помощта им, когато имате нужда от извинение, за да избегнете сватбата на някой приятел. Отчасти защото не можете да си го позволите, но в повечето случаи, защото не искате да си го причинявате.
12. Броите пицата за пълноценно хранене… поне 6 пъти седмично.
13. Знаете колко са тежки студентските години. Размишлявате дали да излезете с някого на среща, защото това може да означава безплатна вечеря и/или търсите места с безплатна храна и шведска маса.
14. Често обсъждате супер амбициозните си планове за евтино обзавеждане, защото сега имате свободата да го направите.
15. Нуждата да инвестирате в неща като супер скъпо сако или луксозно бельо, само защото вече сте зрели, а именно това правят възрастните. (Също така, те обикновено не купуват неща, които не могат да си позволят, но тук ние определяме правилата.)
16. Нуждата да си вземете незабавно домашен любимец… или поне да решите каква порода куче/котка/земноводно искате, да го кръстите и да се държите така сякаш то наистина съществува.
17. Нуждата да си говорите за драматичните събития, които ви спохождат на работното място. Ясно ви е, че е безсмислено да обсъждате, но така правят възрастните.
