Рилският манастир вече не е онова свещено място, което беше преди години. През последното десетилетие се комерсиализира толкова много, че може да ти стане дори досадно от тълпите туристи, които се изсипват ежедневно от началото на май до края на септември.
След като минеш през манастира, магазинчетата за сувенири, заведенията за кебапчета и понички, си длъжен да отидеш и до най-свещеното и красиво място, недокоснато все още от човешка ръка, а именно пещерата, в която Св. Иван Рилски е прекарал седем години от живота си.
От манастира до паркинга, откъдето се тръгва за пещерата, има около 2 км. асфалтов път. Отдясно има големи красиви поляни, пригодени за пикник, с пейки, маси и огнища. Едно чудесно място да спреш, да хапнеш и починеш.
От паркинга до пещерата пътят е може би трийсет минути пеша. Изкачваш се по тясна камениста пътечка в широколистна гора. Дърветата пазят сянка и понеже си нависоко, дори през лятото е приятно хладно.
Първо се стига до една малка църква – гробница, където е бил погребан Свети Иван. Саркофагът , в който са лежали мощите му е все още вътре, може да се види и гробът, от който е изкаран. Аз предпочетох да запаля свещ на това място и да се помоля, а не долу в огромния манастир. Това място ми се стори по-сакрално, а и вътре се усеща някаква магия.
Точно зад църкавата е входът на пещерата. Изкачваш се по малки стълбички, сякаш направени от природата специално за теб, след това попадаш в зала, която щеше да е абсолютно тъмна, ако не бяха запалени свещи точно там, където Иван Рилски е спал. Влизаш навътре и пред теб се появява един съвсем малък процеп между скалите, през който трябва да минеш. Вярванията са такива, че който не успее да мине през дупката на пещерата е грешник. Всъщност, когато тръгнеш да минаваш осъзнаваш, че не е толкова тясно. Всички от групата минахме успешно.
Свети Иван Рилски отива да живее горе в планината, далеч от хората и злините. Хранил се е с това което му предоставя Майката Земя – най-вече с треви и корени. Прекарал е седем години в изгнание близо до Бог. Но и там го откриват местните овчари.
От дупката на пещерата се върви още малко нагоре и се стига до чешмата с чудотворната вода.
Легендата твърди, че сляп овчар открил изгнаника в гората. Той не виждал с едното око. Заприказвали се и Св. Иван Рилски го попитал: „Кое е нещото, което най-много искаш на тоя свят?” Овчарят оговорил, че най-голямото му желание е да вижда и с двете очи. Тогава Иван Рилски му казал: „Тук горе тече една вода. Тя е чудна. Прибери се у вас и си помисли за тая вода. Тя може да излекува окото ти като се измиеш с нея. Като повярваш истински в това се върни горе и се измий.” И така станало след една седмица овчарят се качил в планината, измил си лицето с водата и прогледнал. Оттогава болни и здрави ходят да се мият на това място, където сега има чешма, за здраве. Пишат най-съкровените си желания на листче и ги пъхат в скалите. Точно преди чешмата, на пътечката има цитат от Библията:
„Поискай и ще ти се даде.
Потърси и ще намериш.
Почукай и ще ти се отвори.”
