Преди известно време ви разказах за седем от най-колоритните и събирателни образи на българското общество, днес „изложбата” продължава с нова ударна доза от BG портрети. В І-ва част за вас изгряха същностите на съвременните сеячи на модерността. „Протестиращият човек” бе личността със сложно-невъзможното разбиране на понятието Гражданско общество. „Чалгаджията” пък се характеризираше с посредственост и прекомерно количество елементарност. ”Интилигентът” – безспорно представител на широко ерудираната прослойка в Българско, която (не)гласно оповестява пороците и нагоните си. „Фейсбукчията” е персона с алтернативни представи за (и)реалност. „Фенът на турските сериали” обожава завръщането към корените, към „отколешното” и ,разбира се, главно се подвизава като издирвач на кулинарни рецепти, с които да впечатли домочадието. Правя уговорката, че това става в редките случаи на уикенда, защото през останалото време ефирът е окупиран. „Политическият скандалджия е помоему най-динамично развиващата се индивидуалност заедно с тъждествените на него персони. Огледайте се, ослушайте се – по радиото се джавкат, разменят си реплики в праймтайма на медиите, кълват се по жълтите вестници… И почетното седмо място бе за ”Отчаяния” – сърдит до обяд на себе си, следобяд – на хората, на планетата, на Вселената, на Галактиката и на Стивън Спилбърк за филмовите извънземни измислици!…
След краткото резюме следва новата „тежка артилерия” от седем образа, които назовават нас, теб, мен, които са характерни с отличителните си черти и изключителност, които внасят поредните въпроси за девалвацията на ценностите и така преходния успех на съвремието, които показват нашата обща представа за развитие и равнопоставеност.
Портрет №1 (8): „Инициативният”
Личност, работеща много добре с протестиращия човек. Когато „инициативният” подхване дадена инициатива, обществото затъва в безконтролируема инициативност, която рефлектира върху и без това невралгичния делник. Тази персона обожава да организира разни половинчати проекти, да събира маса народ без работа, и да бие път до жълтите павета, за да бъде чута от Всевишното Ухо. Отличителните черти са нескромност, висока доза ПРЕДСТАВА за организаторски нюх и талант, стремеж към показност и висока доходност. Инициативният знае нещо за ЕС, поназнайва два-три изопачени факта за дълговата криза в еврозоната, разбира отлично добре съкращението САЩ, но му е трудно да проумее действителността, която кръжи по-далеч от носа му. Темата за шистовия газ му е табу (като секса), може да спори с години по въпроса с интеграцията на ромите, грешка – да крещи, за спор се изискват аргументирани тези, освен това наляво и надясно заявява как е отвратен от дезорганизацията на българския обществен живот и как той е Месията, сиреч – избраникът, който ще поведе хората към открито недоволство, за да бъде сринато статуквото. Често пъти след поетите от него инициативи трябват хиляди доброволци, които да разчистят терена, понеже в Българско започнаха да прииждат разни високопоставени външни лица. Инициативният пуска свои корени в партии, граждански организации, сдружения и неформални сбирки само и само несъзнателно да спъва работата на онези, които са се захванали с нещо конкретно. Той се намира и в образователната система, и в здравеопазването и в аграрния сектор, и в транспорта, и в медиите –навсякъде, където е необходимо да се хвърля прах не просто в очите на обществото, а и в опулените експертни „дзъркели” на работещите във ведомствата. Инициативният е и сред нас, обикновените простосмъртни, но така се е сраснал, че ние не забелязваме как той е във взаимоотношение „паразитизъм”, познато от екологията…
Портрет №2 (9): „Кифлъта”
Представител на женската прослойка из българските предели. Тя се отличава по това, че е новатор във всичко онова, което формира кръгозора й. Обикновено, когато зимната вихрушка си покаже острите нокти, кифлъта заслепява със своите на крачката, издържали на 3-часов педикюр. Освен това сред масата, увили се като квасено мляко, хорица , тя изпъква с изключителното си креативно виждане за мразовития сезон – кожено палтенце от „Илиянци”, ботушки на „Вирсачиту” и джуки на ранната Шер, късната Лили Иванова и настоящата Мара (с отварачката). Задължителният критерии тази мадам да се нарича кифлъ е да не „прегаря” от хорската злоба, а да е татуирала на лицето си готиния, обезоръжаващ враговете й статус, „гледайти и завиждайти, дрисли мръсни”. Обикновено някоя от социалните мрежи е сцената, на която кифльта се изявява, като обожава да влиза в конфронтации с такива като нея по отношение на визия, излъчване, талант и дълбочина на джоба, където някои заблудени батковци пъхват… солидни банкноти. Кифлъта притежава отличителните черти на пределно посредствена клозетна кокетка, но с изтънчен маниер към „хубууто”, като любими цветове са „роЗАВО”, „жълту”, „оранживо”и всички по-светли нюанси от спектъра на светлината. Тя успешно дружи с чалгаджията, защото двамцата формират еднотипни възгледи за огромността на света, чието начало е от чалга таверната в „Студентски”, до димитровградския битак. Пределът на развитието на кифлъта е всъщност една цялостна метаморфоза, чийто облик се движи и храни по „Цариградско”, „Хемус”, „Тракия” и , разбира се, в чужбина. Кой е нейният антипод ли?! Потърсете го, като изходите от това, което ще Ви загатна. Антиподът на Бай Ганьо е Иваница Граматиков…
Портрет №3 (10): „Продуктът на деградиралото семейство”
Тази съществено обособена част от обществото включва тийнейджърите, но не всички, а конкретна група, която събира в себе си същините на чалгаджията, кифлъта, суетата, глупостта и още… Отличителни черти – тотална апатия и неангажираност с нещо продуктивно, чувство на самодостатъчност, пределна еманципация и възторжено усещане, че всичко на този свят, което хвърчи, се яде, всичко е позволено, всичко е безнаказано. Топоси, в които си дава среща тийнейджърската групировка на безсмислието, са долнопробни „хладни механи”, съмнителни пространства, в които владее оргиастичното начало, паркове и градинки с почетен гост на сбирката Алкохолът и Азис, който, чрез музикалната си възвишеност, отвежда поразвеселилите се личности я в Сен Тропе, я на Малдивите, други пък на Карибите, защото са „супер абонати/само тарикати”… Обществото често пъти реагира първично на подобни гледки, като не се свени да обвини тийнейджърите в диващина и опростачване, но рядко прозира за същността, която лъха, наред с етиловите изпарения. А тя говори страшно много: говори за абсолютната деградация на морала, потъването на етиката и обесването на възпитанието в средата, където са расли „мамините убавци”. Не казвам, че общуването с връстниците не е също определящо за формирането на поведението, но хайде, съгласете се – семейната среда трябва да е здравият корен, който да внушава разграниченията кое е добро, кое е зло, кое е праведно и кое е грешно, кое е красиво и кое е грозно… Когато обаче от корена е останала само една позасъхнала издънка, всеки по-сериозен студ би я унищожил напълно…
Портрет №4 (11): „Конформистът”
Когато в своята повест „Чичовци” Вазов ни представя тези затънали в средата си чудаци, особено впечатление прави образът на Хаджи Смион – „въздесъщия хамелеон”. Той няма собствена позиция по нито един казус, които се дискутира навсякъде, а винаги се съгласява с казаното от другите. Това е изключително удобна позиция в условията на робството, защото тя защитава и осигурява що-годе комфорт… Днес в „модерния” български свят конформизмът продължава да се наблюдава като явление главно у слабо интелигентните ни люде, които носят обаче в себе си възвишената идея за интересчийство и трупане на капитали от всяка една възможна ситуация. Отличителните черти са невзрачност, привидна инертност, още по-неистинска незаинтересованост и простоватост, но зад тях тихичко злорадстват меркантилните интереси, липсата на граждански статут и житейската философия, че идеалът пречи на просперитета и късмета. Конформистите са като хиени – безобидни, когато са единични бройки, но за сметка на това твърде нахални. Нароят ли се по много, спасението е само и ти да се превърнеш в техен представител…
Портрет №5 (12): „Идеалистът”
Личност с неприложими възгледи и представи за съществуването. Доста трудно функционира в съвременната обстановка – вечно отнесен, завлечен и замечтан за красивото, възвишеното и имагинерното. Сътворява за себе с елитарни същности, които не кореспондират с реалното време и развитие. Отличителните черти са несекващ стремеж по добротворство, преследване на възвишен Идеал и готовност за борба със заменените ценностни основи. Въпреки това неговата необходимост за обществото ни е изключително задължителна, защото той дава съвети как да си сверим часовниците, които и без това са китайски и все бързат ли, бързат. Идеалистите са често пъти наивници, обречени да се скитат „немили-клети-недраги” според представите на пасмината ни посредствени лигльовци. Но представете си, ако те задаваха дневния ред на обществото, какви неподозирани възможности щяха да се отключат. Уви, докато е на мода слободията и „плейбекъ”, кръгозорът на мечтите ще си остане МОЛА. Там идеалисти не виреят. За тях той е коварно зло, както „чалгариците” приемат библиотеката. И двете места са своеобразни Чистилища – въпрос на гледна точка.
Портрет №6 (13): „Щастливецът”
Индивид, който възприема всичко ненасериозно, не си задава въобще крайни срокове, и живее в непосредствена близост до хармонията и абсолютната радост. В обществото ни такива представители са една шепа като идеалистите, но когато зърнеш тяхната лъчезарна усмивка да казва „проблемите са за онези, които се вглъбяват в тях”, ти става някак драго, мило, забравяш, че си на вълната на лудото ежедневие и си мислиш, че малкото вятърничавост никога не е излишна. Щастливецът е спонтанен, непредсказуем, отнесен и вечно търсещ нови и нови пътища, по които да подобри виталното си състояние. В много случаи той дразни широкото обкръжение от намръщени ходещи куфари, пазарски чанти и изкривени болни усмивки, които пътьом му спретват гаден номер, задето не е като тях, задето е различен. Той е част и от следващия образ, който поставя въпросите за толерантността в обществото ни, пълно с консерватори и крайни традиционалисти.
Портрет №7 (14): „Различният”
Изключително трудно възприемащ се от широката аудитория. Различният може да е представител на някое чуждо движение, да харесва определен тип музика (различна от балканската ориенталщина), да бъде с друга верска принадлежност, цветнокож, екстравагантен или новатор в областта на експертността си, да бъде хомосексуален, бисексуален или просто с карнавална визия – край, тотално е игнориран, маргинализиран, отстранен от всеобщата разбираност, отхвърлен, дамгосан. Ходещите еднотипни портрети не търпят някой да си развява коня, а да се стреми към приемственост и харесване. Въобще не се разглеждат личностните качества, професионализмът и талантът на въпросния различен – той „просто не е от нашата партия”! Така с подобни крайни умозаключения се приключва разсъждението за „другия”, а той да се спасява както може. В Българско е трудно да пробиеш, да станеш уважаван и равнопоставен, когато си на инвалидна количка, когато си сляп, глух или невзрачен. Важна е визията, а душата – кучета я яли!…
Втората част на „BG Портрети” се опита отново да постави важните, същностните питания за дневния ред и устройство на обществото. Дали в тези образи и тяхната пределна универсализираност не се крият ключовете, които да отворят вратите за морала и толерантността, за етиката и добротата, за смисъла и честността, за откритостта и вярата в промяната – ще ми кажете Вие. Защото най-важното е да съумеем да съхраним съзнанието си за онова, което е правилно и перспективно. Всичко друго е попара на безсмислието, гарнирана с подправките на глупостта, безволието и арогантността…
