Скъпи приятели, какъв по-хубав начин да отбележим днешния празник (международен ден на книгата и авторското право) от това да поседнем удобно на дивана у дома, на някоя пейка в парка или дори на морския бряг с любима своя книга в ръка?
Колко ли хора в днешно време наистина осъзнават стойността на тези безценни символи на познанието? Говорим за добрата стара ретро книга, а не за съвременната й онлайн версия, която можеш да си изтеглиш от Интернет и да прочетеш върху екрана на своя чисто нов таблет, лаптоп или друго модерно чудо на техниката. Говорим за онази позабравена хартиена бумага с твърди или меки корици, със стари пожълтели или току-що отпечатани страници, от които лъха незабравимият аромат на печатарско мастило. Нищо не може да се сравни със звука от разлистването им. Това тихо шумолене, което доставя неподправена наслада при четенето на някой интересен роман, докато пред вас се разкрива един нов свят, сътворен от автора и умело обрисуван от безспорния му писателски талант.
Дали все още има хора, които стоят будни до късно вечер, защото не са в състояние да оставят вълнуващата книга и поглъщат жадно буквите от текста, за да разберат какво ще се случи по-нататък? Избирам наивно да вярвам, че това е така. Но неведнъж съм си задавала въпроса какво удоволствие изпитват хората от онлайн четенето? Това е същото като да наблюдавам на скрийнсейвъра на компютъра си гледката на огнения залез, на неспокойните морски вълни, разбиващи се с трясък в скалите, или пък кроткото ромолене на пролетния дъждец, след който се появява дъгата. Също толкова фалшиво и измамно е за мен да предпочета някакъв андроид пред добрата стара книга. Отношенето ми към тях си остава старомодно – предпочитам да усещам допира на хартията до кожата си, отколкото да се пуля срещу монитора, жертвайки зрението си.
Книгата никога няма да ви изневери, ако се грижите за нея с подходящото внимание и любов. Тя ще съхранява познанието до момента, в който не решите, че е време отново да потърсите съветите й. Няма да изтрие файловете ви, няма да се развали, да се счупи, ако неволно я изпуснете, не е безбожно скъпа или пък недостъпна. Купувате я веднъж в живота си, но ви служи вярно до край. Тя ще си стои кротко върху рафтовете ви, очаквайки търпеливо вашето внимание с надеждата, че няма да я зарежете достатъчно дълго там, за да хване прах.
Уважавайте книгите, скъпи приятели. Както е казал Чарлз Елиът: „Книгите са най-тихите и най-постоянните приятели. Те са най-достъпните и мъдри съветници, както и най-търпеливите учители”.
Независимо дали е взета от библиотеката или закупена от книжарницата, дали сте я „даунлоуднали” на лаптопа или таблета си, това е ваше право на избор. Като изключим това дали сте модерни или старомодни (като мен) читатели, важното е, че сте почерпили от нейното знание, помогнала ви е да ви се отърсите от напрегнатото ежедневие, направила ви е по-мъдри, по-добри или целеустремени.
Честит празник на всички писатели и читатели. Моя милост остава насаме с любимия си автор (без да споменаваме имена, за да не правим реклама), за да отбележи подобаващо празника.
