Разпети петък! Най-тъжният ден в Християнския свят – денят, в който Иисус Христос, Божият Син, умира на кръста, за да изкупи греховете на човеците. В този ден хиляди християни се стичат в Божия храм, за да отдадат почит и да се преклонят пред саможертвата на Христос. Колкото кътчета по земята, толкова и традиции за отбелязване на траурния ден съществуват. Изучила на книга всичко, което трябва да знам за българската традиция, се отправям към църквата. Интересно ми е да видя с очите си какво се случва.
Часът е 11. Стигам пред храм Св. Иван Рилски в Бургас. Чудно, пред него се вие дълга опашка от хора, чакащи кротко да влязат в църквата. И тъй както се случва на всеки празник, пред нея са се наредили върволица от продавачи, които предлагат всевъзможни букетчета от пролетни цветя. А цената варира от 10 стотинки до 3-4 лева, в зависимост от цветята. Не липсват дори изкуствените, както разбирам от продавачката, понеже днес се полагали цветя „за смърт”. Избирам нарциси и сядам на пейка с надеждата да се скъси опашката от чакащи, но това така и не се случва в следващия час. Всъщност хората не се застояват в храма, но щом един излезе, на края се подреждат още трима. До мен сяда възрастен човек, който, както разбирам, живее наблизо и явно търси някого, с когото да поприказва. След редовното запознанство, той поглежда тъжно върволицата от хора и отбелязва: „Знаеш ли, че поне половината от тези хора са дошли само да запалят свещ, понеже така се прави, а защо, това дори не ги интересува!”
Голяма част от чакащите са възрастни хора, облечени прилично, свили в ръцете си букетчетата и свещите, и мълчаливо чакащи реда си да влязат в църквата. Има и семейства с дечица, които се гонят из градинките, има дори и млади хора. Не липсват обаче и такива, облечени в спортни екипи, пушещи и хвърлящи фасовете си на земята. Чува се дори груб смях.
Припомням си прочетеното наум – традицията у нас е да се влезе в храма с цвете и то да се положи върху плащеницата, която изобразява тази, в която е бил положен Иисус, след като е свален от кръста. След това човек я целува, и нея, и кръста, и Библията, също положени на масата. После смирено се минава под плащеницата, за да се преклони вярващият пред Христовата саможертва. Като деца, бабите ни разказват как под масата се минава за здраве. Решавам наивно да попитам възрастния човек до себе си, защо се прави това. Както и очаквам – отговаря ми – за здраве, за късмет…
В същото време опашката намалява и решавам да вляза в храма. След като търпеливо изчаквам реда си се озовавам в преддверието на църквата. Оставам безмълвна. Пред мен стои група от младежи, които се кикотят, а двама от тях явно показват своите близки отношения, държейки се за ръце и току си разменят целувка. В храма, под критичния поглед на по-възрастните, и то без дори да допускат, че действията им може да бъдат нередни.
След преминаването под плащеницата вярващите поднасят челото си, за да бъдат помазани с осветен елей (специално приготвено масло) от свещеника с думите: „Помазва се божият раб…/божията рабиня…”. Смята се, че той притежава изцерителна сила. Увлечен от това, че всички преминават, всеки следващ скланя глава. Спомням си отново част от прочетеното. Според традицията се помазват само болните… но не и у нас. Идва и моят ред да застана пред кръста. Поставям цветята върху плащеницата и извършвам традиционните действия. След това забелязвам наредените червени яйца под разпятието. Най-известната легенда за това, защо се боядисват яйцата е, че Мария Магдалена занесла, по разпространения обичай, обагрени в червено яйца на Римския император, символизирайки с цвета им, кръвта на Иисус. Друг разказ, който мой приятел ми сподели, е че там, където се е издигал кръстът – хълма Голгота, е бил гробът на Адам – първият човек според Библията, носителят на първородния грях. Кръвта на Христос обагрила черепа му в червено, с което символиката на саможертвата се засилва. Според разказа, така цикълът на греховете човешки и тяхното изкупление се затваря със смъртта на Божия син.
Завършвам престоя си в храма с прекръстване на входа. След което оставям монета в ръката на просяка, стоящ до вратата. Отправям се към колата и отивам в един от големите бургаски супермаркети. Там опашките са още по-големи от тези пред църквата. Работещите нямат време да боядисат яйцата си и да напазаруват в четвъртък, за това са тук днес, с идеята да нашарят яйцата в събота. Тръгвам сред щандовете със списък за покупки. Навсякъде се лутат пазаруващи с подобни списъци, търсещи „най-добрата оферта”. Срещам своя позната, която също като мен е тук, за да навакса с покупките за празниците. Наредила е 3-4 купешки козунака, парче месо и 90 яйца в количката си. Задава ми въпрос как съм, какво съм правила цял ден, а щом и отговарям, че съм била на църква, ме дарява с най-ококорения си поглед. Според нея, на църква се ходело в неделя – на Възкресение. Иначе интелигентната дама, която се подготвя да нашари 90 яйца, уважавайки традициите, няма ни най-малка представа какъв ден е Разпети петък и защо се ходи в храма на този ден. Разменяме си още няколко думи и се разделяме. Аз намирам всичко необходимо и отнасям продуктите у дома.
Разпети петък! Най-тъжният ден в Християнския свят! Религиозните традиции са безкрайно много по света. Уви, у нас действителността от изминалия ден е противоречива. Едни се прекланят пред самопожертвалия се Христос, съзнавайки собствената си грешност. Други просто следват указаните традиции, извършвайки хореография с неизвестен смисъл. Трети пък избират да пропуснат деня да отмине, без да обърнат внимание, че Възкресението, което така старателно се готвят да отпразнуват, е резултат именно от случилото се на Разпети петък. При всички случаи, българската православна традиция е все така неизвестна за голяма част от своите вярващи. Духовността ни често се ограничава до примамливите традиции да се ядат козунаци и агнешко, да се боядисват яйца. Но в крайна сметка изборът остава личен. Както и самата ни вяра и нейните проявления.
