Когато утрото лекичко „подритва” за ставане, а слънчев лъч гъделичка носа. Когато топлата влага под завивката събужда желание, а свежият полъх отвън я изпарява със скоростта на едно настръхване.
Когато прозорците са широко отворени, а завесите издути като платна на лодка и ловят пеперуди. Когато ледените напитки от вечерта напомнят за себе си на сутринта в огледалото и в нуждата от още по-ледена лимонада. Когато студеното кафе е лукс на бучки с аромат на карамел. Когато стичащият се мед от филийката те радва, че имаш още една възможност да оближеш пръстите му… и устните. Когато душът е хладен и подсилва необходимостта да се затоплиш в прегръдката на другия.
Когато в 12 на обед е крайно време за бира. Когато обядът е пресни домати със зехтин и повечко песто, може и сиренце. Когато следобедният сладолед е вкусова експлозия и се усвоява изцяло, чрез нарасналия енергиен разход. Когато динята е свежа и хрупкава, и захарно сладка, и много.
Когато нощта се бърка с деня, а веселбата се е ширнала, като детски играчки, разхвърляни на пясъка. Когато компаниите са шумни, а съседите не викат полиция. Когато музиката е нежно-ритмична, а питиетата силни и предразполагащи.
Когато разговорите са малко и съвсем смислени, а движенията целеустремени и не съвсем точни.
Когато вечерите са пърхащо-страстни, а нощите кратки и ясни. Когато желанието е повече от фантазия, а сексът повече от желан.
Когато посрещаш изгрева, докато изпращаш деня.
Когато решенията са необмислени и правилни, а последиците очаквани и с тенденция към митологизиране.
Когато всеки голям връх е близък малък хълм, а морето съвсем достижимо (по магистралата). Когато дъждът е наслада с приключенски вкус, а тромавите облаци – полегнали по гръб хипопотами. Когато големите миди са малки шотчета, а игрите – без правила.
Когато светът е отминала Олимпиада, а българите – малко, но наши.
Когато Б.Борисов е най-честваното име в медиите, а паметникът в центъра на София осъмва с разноцветни шапки.
И когато си просто добър и пееш с щурците, или броиш звездите и не ти се спи.
Когато малините са зрели и наситено червени, силно подходящи за коктейли с ром или пенливо вино.
Когато се схващат много мускули на лицето от смях, а онези останали по тялото са за погалване с цел пълно отпускане на душата.
Когато състоянието, в което се намираш е пълна нула, т.е. напълно безкрайна хармония, сравнима само с божественото и все пак го докарваш някак до единичка, т.е. до по-приложимо, човешко състояние.
Когато дуалността на битието не те замисля и натоварва, а забавлява и се слива, не във „всички нюанси на сивото”, а е пъстро, като балони на селски панаир.
Когато работата е песен, защото никой не работи.
Когато си „над нещата“ и цялото време на света е твое, защото цялото време е в Този момент.
Когато проблемите са решими, а алтруистичният дух – повсеместен.
Когато Земята все още/пак се върти и има надежда да задържим това положение. Когато желанието да бъдеш важен спира до желание да Бъдеш. Когато „различията” помежду ни показват само колко сме еднакви и осъзнаването на собствената ни субективност ни прави малко по-обективни.
Когато е лято в средата на август.
Когато е Сега.
