Принцът вече е плейбой милионер, принцесата пък си отвори частен бизнес, занимава се с дизайн или е част от правна кантора. Принцът кон на живо не е виждал, а принцесата отдавна носи костюм, вместо кринолин. Принцът снощи така прекали с биричката в бара, че три дни трябва да поспи във фитнеса. Принцесата, пък, хич не си губи обувките, защото са по $500 чифтът, за сметка на това нерядко си губи бельото… в нечий принцов апартамент. Феите… аааа, кои феи? Магистралните ли? Това е приказният свят на нашия век. А вълшебното? То се изгуби, изпадна от класациите, трансформира се. Но това съвсем не означава нещо лошо!
Направих си малък експеримент. Няколко дни подред използвах социалната мрежа Facebook, за да тествам теорията си, че ни липсва магия. Няколко поредни сутрини пусках статуси, в които питах къде живеят феите, какъв вкус има отварата за любов, какви магии правят онлайн познатите ми. Резултат почти не постигнах. Половината от коментарите бяха закачки с „възрастен хумор“ – феите са по магистралите и чакат палави тираджии, другите съдържаха въпроси, относно психическото ми здраве, а тук там някой даваше воля на въображението си и „измагьосваше“ хубав отговор. Но вълшебство почти нямаше. Или поне не в истинския смисъл на думата.
Всъщност, магии хич не ни липсват. Едно от най-вълшебните събития това десетилетие са книгите и филмите за Хари Потър. Но пък там дори няма принцеси! Тук там някоя жаба подскача, но съвсем не е за целуване и съвсем не се превръща в принц. Видяхме няколко вещици, ама то в този филм и тази дума изкривиха. И въпреки това, жаждата ни за вълшебство изсмука вълнението от историята за младия магьосник. Общите приходи от филмите за Хари Потър надхвърлят 10 милиарда долара, като това не включва произведените сувенири, играчки, аксесоари, дрехи и т.н. Някъде след него се нарежда и сагата „Здрач“. Оказва се, че приказните герои на века вече не са феи-кръстници, кралски особи, арабски лампи и летящи килимчета, добри духове и омагьосани зрънца. Децата вече си падат по върколаци, вампири, староскандинавски легенди и екшън герои (по които, обикновено, си падат и майките им в игралната версия).
И така, пенсионирахме си феите, зарязахме си принцесите, метросексуализирахме си принцовете и заменихме приказките с романтични комедии, изкуството с модерния дизайн, а вълшебството с криминалните сериали. Кой ти помни Андерсен, когато има Хорейшио! За какво ти е да знаеш братя Грим, когато имаш сестрите Хилъри и Хейли Дъф! И кой въобще беше Шарл Пери? (Не, не беше така, Перо се казваше, Пери е Матю, от ПРИЯТЕЛИ!) Но какво му е лошото на това всъщност? Нищо – светът се променя, модернизира. И нашите магии с него. Обаче, нека да не зарязваме все пак Феята-кръстница да тъне в забрава. Спомнете си, поне от време на време, че има и принцеси, които си носят кринолините, женят се за принцове и живеят щастливо до края на дните си. Иначе ще бъде скучно и безмагично.
