Скъпа Истина,
Реших да ти напиша писмо.
Липсваш ми.
Отдавна не сме се срещали, но добре помня как се запознахме – покрай една Болка. Аз бях малко момиче и си изгорих бузата на печката, докато играех. Разбрах, че Болката винаги е истинска, за това с нея сте си близки. Макар, тя да дружи и с Лъжата – твойта сестра. Болката е хитруша, Истино. Винаги намира начин да присъства в живота на хората. А ти? Страниш и се срамуваш. Аз за това те позабравих. Учех се да живея в общество.
Не те канят често на приеми и важни събития. И как да те поканят, Истино? Живееш в Дивото, или играеш с децата в калта. Последния път, когато ми говориха за теб те наричаха с друго име – Лицемерие. Да ти кажа, не те разпознах и не ми хареса новото ти име.
Странно е, Истино. За всички хора изглеждаш по различен начин, но всички са на мнение, че трябва да изглеждаш добре. Украсяват те, но за всеки случай те държат на тъмно в ъгъла, да не би да ги изложиш с реалния си вид. И то само, ако си помолила Фалша за съдействие да те вмъкне на някой маскарад. Ама, умееш да се забавляваш, не мога да отрека.
Истино, Истино, за да те харесат хората трябва да си удобна и мека, като легло от гъши пух, а не ръбата и твърда като пясък между зъбите. За да си добре дошла в обществото е важно да си облечена лъскаво и да ухаеш добре. А, щях да забравя – и да носиш пари.
Не разбирам, как не могат да ви различат с Лъжата! Сестри сте, вярно е, но от различни бащи. А и ти си по-Голямата, отдалече личи.
Някои хора, Истино, те наричат още Бог. Но, да ти кажа правичката, не изглежда да вярват в това. Сигурно се объркват, защото Бог рядко се среща, а ти също не ходиш на „свети“ места.
Аз те търся, скъпа Истина, защото скоро срещнах Любовта. И си спомних, че когато бях дете ти играеше с мен и ме учеше, че Любовта и Омразата много си приличат и само ти Истино умееш да ги различаваш. Сега, дали пак би дошла?
Предлагам ти, среща в полунощ, за да не се маскираш на друга – тъмнината ще ти пази гърба. Адрес – площад „Независимост”, на кръстовището между улици „Обич Многова” и „Надежда Дава”. Ще съм облечена в бяло, с букет от свежи и диви цветя. А Луната ще огрява посоката на нашите желания.
Поздрав, най-човечен!
В.
