Вървя си под дъжда и шляпам в локвите. Измежду злободневните мисли за неотремонтирания път, за липсата на канализация, за ранното смрачаване през декември, промъкна се нещо, което ме отнесе в приказния свят…
Наближава Рождество, Коледа му казват всички, децата ще се радват и очакват да се сбъднат мечтите им, а възрастните ще си пожелаят много неща със скрита надежда. Та нали преди повече от 2000 години в яслите на безсловестните твари се полага едно дете; в мракът на пещерата засиява малката светлина на „смиряването”. Съвременият свят е приел този миг за начало на „Новото летоброене”, за предел между „старата” и „новата ера”. Защо ли? Защо Рождество Христово, едно според невярващите „приказно събитие”, става отправна точка на съвременната цивилизация?
Защото съществуват чудесата на вярата!
Ако всеки прави каквото очакват от него, ако не излиза от стереотипите, ако всеки понася несправедливостта на реалността, ако всеки си затваря очите за страданията, тогава няма да има развитие. Само в човешката душа и сърце могат да се „раждат” онези сили, които да преобръщат света. Физиката ни учи, че енергията преминава от един вид в друг, че материята не може да се създаде от нищото. Но Духът на човека ни показа друго:
Чрез човешкия стремеж към любов се ражда новият живот – преумножава се светът; чрез човешкият ум „се раждат” всички онези изобретения, идват „от нищото” идеите, които създават.
Човекът може да създава от нищото, защото има в себе си частицата от Светия Дух, която го обдарява с творческите дарби. Всеки човек на този свят е безценен, защото може да допринася за човечеството. Чрез човешката мисъл се извеждат от небитието всички реалности на битието ни. И докато според науката не може да има „чудо на преумножаването”, човешкият дух може да прави чудеса.
Не са ли чудеса всички открития, които са развили цивилизацията? Във всяко едно от тях, ако се разровим, откриваме силната вяра, човеколюбието и надеждата! Не е ли чудо постоянното развитие на технологиите, породено от непрестанният поток от изобретения, плод на науката? Не е ли чудо и самото „рождество на човека”?
ЧУДОТО НА ПРЕУМНОЖЕНИЕТО Е ФАКТ, чрез преумножаването на човешката мисъл и творчеството, което тя поражда!
ЧУДО Е ЛЮБОВТА, която единствена носи щастие и носи на всеки човек безсмъртието на делата му!
ЧУДО Е ЧОВЕШКАТА КУЛТУРА, която извежда на показ частици от „духовния мир”!
ЧУДЕСАТА СА РЕАЛНОСТ!
И ако някои от нас се страхуват да отидат „по-нататък, отвъд рационалното” нека поне вярват в чудесата! Ако пък се осмелят и престрашат да прекрачат „ще видят Бог такъв какъвто е!…”
Чудото на Рождеството е станало „началото” на новата ни ера! Затова, вярвайте в Него!
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ НА ВСИЧКИ!
