Това не е коментар свързан с книгите на Е. Л. Джеймс, нито става дума за филма… сериала, адаптираната версия на Дисни за деца, електронната игра или каквото там ще последва. Не! Днес ще си говорим за образование – това, което ни се иска да дадем на своите деца, възлагайки им големите надежди да измъкнат жалката ни страна от плаващите пясъци, в които затъва от десетилетия.
Та… то, Образованието – горкото, чака да му се случат някакви реформи, да попадне на ексцентричен милиардер, 
който да сбъдне всичките му желания, да инвестира в него, да промени старомодната му визия и да заживеят щастливо ever after…
По-отраканите от вас са наясно с термина BDSM, за другите ще поясним, че абревиатурата се състои от имената на следните 3 опозиционни двойки:
• BD (Bondage & Discipline — Връзване и Дисциплина)
• DS (Domination & Submission — Доминиране и Подчинение)
• SM (Sadism & Masochism — Садизъм и Мазохизъм)
Ще ви хрумне да попитате как си позволявам да сравня образователната система в България с подобно нещо? „Е’ така!”, както казваше Боби Турбото… Що се отнася до образователната ни политика, първо и основно правило там е – (ако трябва да продължа с цитат от идола на моето поколение) „За Бога, унищожавайте малките деца!”… Всеки здравомислещ човек, виждайки какво се случва у нас, би решил, че става дума за световен заговор, целящ да ни превърне във видиотена нация.
Та да се върнем на романтичните трепети на непорочното ни образование.
BD
От малки ни учат да сме смирени, дисциплинирани, всяка проява на „различност” не се поощрява – напротив, може да доведе до сериозни последствия. До степен такава обществото да те изреже като злокачествено образУвание и да те обрече на живот извън социалната „мрежа” (разбирай колектива).
Ако жалееш за родната просвета, може би си се запознал с основните моменти в подготвения проектозакон за предучилищното и училищното образование, който предстои да бъде разглеждан на второ четене в пленарна зала. С прилагането му отпадат оценките от 1 до 3 клас, ще се обръща по-голямо внимание на индивидуалните постижения и напредъка на всеки…
Ако си мислиш, че е рано да пращаш детето на училище още на 6-годишна възраст, няма страшно! Малчо може да проспи първите 4 години от обучението, защото и да се напъва да „зубри” кръгчета и ченгелчета, и да бичи айляк в часовете – все тая. Новият закон не позволява да се повтаря от 1 до 4 клас. Така че, Айше, не бой се, ‘Асанчо ще го изучиш чак до 5 клас.
Прекрачва напето младежът селското школо и системата го шамаросва още на прага (по дупето, ако щете)… Съучениците му пишат, смятат и се премятат, а той е усвоил до съвършенство дзън изкуството – да изпада в дълбока медитация и непукизъм, чакайки да удари звънеца за междучасие. И понеже на българския учител отдавна му е писнало да го правят на маймуна за 500 лв. Хасанчо е оставен волен да открива творческия си потенциал.
Културният шок идва обаче за учителя, който го поема в 5 клас, понеже нашият герой е на 
светлинни години назад в развитието си и в повечето случаи са нужни доста усилия дори да го причислим към хомо сапиенсите (Айше, не се обиждай… това не е лоша дума!).
5 години по-късно: Учителят е с вързани ръце и не може да научи на нищо Хасанчо, който пък е вързан да повтаря 5 клас, понеже му липсват първите 7+4.
DS
Понеже вярвам в доброто начало у човека, нека вземем за пример Иванчо и Марийка, които са слушкали в часовете и са годни за прогимназията. Предстои им сблъсък с цял един нов свят, нови хоризонти за покоряване. Оставяме ги на спокойствие в пролетна ваканция…
Законотворците предвиждат пълна свобода за учителите, които ще избират вече измежду неограничен брой учебници. Знам, че даскалите имат предостатъчно свободно време за уплътняване, а и по-любознателна порода от тях няма. Затова си представям как всеки ще посвети отпуската през лятото на задълбочено проучване качествата на пръкналите се нови 100 учебника по История за 6 клас. Ти да не помисли, че ще ходят да бачкат по морето, да изкарат някой лев за зимата?!
Според образователните корифеи богатият избор щял да увеличи конкуренцията и да изкара на пазара малките издателства. Според някои от директорите на училищата обаче ще стане точно обратното. В дадената ситуация се заражда връзка с Корупцията. Тя е властна и изкусителна, обсебваща и контролираща – поставя в краката си всеки, с когото си има работа. Въпросът е само на какво ниво ще се сключват сделките и дали директорите ще поделят комисионните с клетите учители.
Да се върнем на изготвилите закона – те са на мнение, че в условия на конкуренция качеството се повишава. Дори не било нужно да минават през цедка в министерството – всеки трябвало да има свобода да напише учебник… Добре дошли в рубриката ”Звездите ми го говорят”…
Тук идва ред да цитирам проф. Александър Кокарджов, който бе категоричен и отсече, че „това не е сирене, за да искаме повече продукция на пазара. А дори сиренето се следи от контролиращите органи и трябва да отговаря на определени стандарти”.
На мен ми хрумват други въпроси – малкото издателство с малкия тираж как ще бъде конкурентоспособно? Ако работя в училище X и преподавам по предмет Y, написвайки учебник и налагайки на родителите да го купят, някой ще ме спре ли да му поставя извънземна цена?!
Извод: Моли се да не се налага на даскалите в училището на децата ти да правят компромиси с убежденията и морала си. Срещу скъпи парцалки, нов лаптоп, кола, ако щеш, Образованието да не изяде поредния бой, че току-виж започнало да му харесва да го бичуват.
SM
„Бий мЪ, обичам тЪ!”, крещи Образованието и иска още, още…
Ти пък му завиждаш и искаш да ти се случи на теб. Защо иначе си още тук? Какво те задържа?
