22.6 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Моето село Дъскотна

Първият ми спомен от детството в моето село Дъскотна свързвам с трепкащите слънчеви зайчета от листата по детската стая и глъчката на играещите навън комшийчета. Не, няма да разказвам цялото си детство, а ще спомена само няколко картини, които са се запечатали в съзнанието ми – картини, които ме връщат към светлото на живота и ме изпълват със сили да продължа и да бъда човек…

Пожълтелият рано напролет дрян и онази мартенска зеленина по поляните, набождащата тревичка, първите цветя в гората и ние с татко, излезели за габър или каквото и да е (да има повод). Печената сланина или суджук, студената почва на поляната в „планиниченското“ и бляскащото слънце – задъхани и весели опознаваме околността на селото!

Играем на пътя пред къщи с махленските деца и „градските пришълци“ и небето се намръщва, прогърмява, задухва, зашумяват листата на липата и баба Васи се провиква:

– Хайдеее, бързо се прибирайте, че идва дъжда! (А като се приберем тя ще ни препече на печката питчици или яйце на вестник, или просто нещо да хапнем, за да ни задържи у дома).

А след дъжда селското дере става малка рекичка, която влече наносен пясък. Ние бягаме долу и правим пясъчни замъци, които на следващата сутрин бягаме да проверим дали не са разрушени от водата.

Обичам те, мое село!11026381_10204816455925466_1661529461_n

Дори когато виждам деретата ти пълни с боклук, дори когато ме натъжават хората ти или запустелите ти стари лозя, изпосечени плодни дървета или остарели изсъхнали стари череши, аз пак ще те обичам. Защото напук на това има хора, които създават, засаждат, изграждат, правят нещо в теб.

Дори когато се чудя на отчуждението между хората ти, завистта, простотията и пиянството, ти пак си ми мило. Защото има и хора, които се събират и се веселят, които идват в храма и заедно празнуваме, които правят сватби!

Дори когато някой унищожава земята ти, гората ти, поляните ти, ти пак се възраждаш, мое село. С всяко посадено дърво, с всяка издигаща се нова къща, с всяка разорана нива, с всяка цъфнала градинка, с всяко ашладисано дърво.

Камчията, Казан дере, Боаз дере – трите реки, които се събират край теб, Дъскотна; Сиври баир, Мандра баир, Тънката кория – горите, които те заобикалят; Голямата чешма и десетките чешми, които ромолят; трите ти махали и хората, един от друг по-чешити…

И първите петли и звънът на храмовата камбана и зовът за молитва от минарето те огласят, мое село!

Виждам се как бягаме към Казана, спускаме се от Сиври баир, ходим за гъби в Колеша и Бозалъка, как чакаме с въдиците рибата да клъвне. Как напролет всеки тръгва по ниви и градини да засее, да копае, да създава и се надява.

10966975_10204816456005468_2106952273_nПлодородно си, мое село! Всичко се ражда тук и никога не си ни оставило без плодове. Ако не станат сливите, ще има ябълки, ако не стане зимницата, ще стане царевицата – и при суша и при киша, все ни даваш, мило село!

Колко ли си страдало, колко ли калпака са плували в Камчията (Калпаковия вир), колко ли пот и сълзи си видяло, колко ли бежанци си приемало. И въпреки всичко си оцеляло и ще оцелееш, защото си благословено!

И когато един ден и моят път свърши и камбаната те „стресне“ , нека костите ми легнат в земята ти – Дъскотна! Бог да те пази, моя Дъскотна!

5 КОМЕНТАРИ

  1. Селото,Дъскотна е едно прекрасно кътче ,от многото в България! Но най-тъжното е ,че е забравено.През 1966 г. почти цялото село,беше асвалтирано и със с.Прилеп ,бяха на едно от първите места по чистота в окръга.

  2. Селото,Дъскотна е едно прекрасно кътче ,от многото в България! Но най-тъжното е ,че е забравено.През 1966 г. почти цялото село,беше асвалтирано и със с.Прилеп ,бяха на едно от първите места по чистота в окръга.

  3. Жалкото е, че през последните години, когато средствата се отпускат от общината, нашето село не беше сред „фаворитите“, по причини, които не искам да упоменавам тук! Но според мен, чрез предприемчивите и кадърни хора, нашето село отново ще си стане онова красивото Дъскотна от 1969 г.!

  4. На 12 октомври 1969 г. напуснах родното си село. Далеч от него съм, но в сърцето ми е на челно място.
    Поздравявам автора на статията. Пожелавам да има повече хора, които винаги да носят красотите на природата и спомените за добрите хора в себе си и да разказват на приятелите си за тях!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
67последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии