Здравейте, скъпи приятели! Аз съм вашият пишман-кандидат-репортер Lortz, а в момента се намирам в атриума на моя любим университет (и всъщност единствен, в който досега съм учил), но от съображения за сигурност ще пропусна да спомена неговото име. Реших да ви запозная накратко със същността на това висше учебно заведение, по което много хора, с причина или не, хвърлят кал. Е, можете да бъдете убедени, че по блестящия под кал липсва, но това е само защото лелките от ранна доба извиват артритните си кръстове, за да се погрижат ние, децата на бъдещето, да учим в една обстановка, която отговаря както на европейските стандарти, така и на тези на ХЕИ. Ама то за такава заплата и аз бих се прегърбил да лъскам сребърните парапети…

Но да започнем отначало – таксите в университета са може би малко над средната американска заплата, но види се, че бая заможни татковци са отделили от пачката си, за да могат безценните им съкровища да идват тук, вместо да работят в сферата на кетъринга или строителството. Колкото и да ми се ще да не споменавам наименованието на ВУЗ-а, само ще намекна, че в неговите коридори често се чуват репликите „Боже, Сумата е Убийствена!“ – всъщност това е най-често използваният израз от студент, плащащ си семестриалната такса. Ами така е, драги зрители, който го е страх от мечки да не ходи в гората. Или както казваше една моя любима доцентка: „Като не разбирате интерпретациите на Вапцаров, ходете да готвите манджи у вас с майка ви!“. Миличка женица…

Неведнъж съм чувал преподавател да казва, че в атриума на учебното заведение трябва да се вдигне монумент на т.нар. „спонсори“ на университета, т.е. на студентите, които влагат определена сума, най-често за 1-ви, 2-ри, максимум 3-ти семестър, щото после им идва акълът в главата и се местят другаде да учат. Та тези особи са най-тачени тук и не паметник, ами направо камък на честта трябва да им се издигне.

Друго важно за университетчето, което трябва да се спомене е, че сградата, в която той се помещава, неколкократно е била избирана за сграда на годината. Чудно защо ли, при положение, че призът винаги се връчва от ректора на университета. Тя определено е красива и две мнения по въпроса няма, освен ако някой преподавател по философия, разбира се, не реши да се заяде с мен и да започне спор на тема „Ами ако сградата разкрива своята вътрешна красота, благодарение на външния си вид и де факто заложените ценности като мъдрост, наука и дисциплина спомагат тя да достигне висотата, до която е стигнала в момента?“

Освен удобствата, които са нужни за осъществяване на занятията, нашето скромно училище разполага също и със спортен салон, сауна, съблекалня, турска баня, спа център с двама тайландски оператори, а също така и велосипедна алея с паркомясто за 1 бр. тротинетка.

Ако вече се чувствате заинтригувани и решите да си дадете още един шанс като студенти, пък макар и в по-късен етап от живота си, винаги можете да се отбието до слънчевото към момента Черноморие и да се запишете в нашия ВУЗ, като междувременно заложите двете си коли, трите апартамента и абонамента за вестник „Уикенд“, за да си изплатите семестриалните такси тук. На печелившите – честито! За сложно.ком – с цялото ми удоволствие и чест – Lortz!